автор: Drugiyat

Годините на много бури
пробиха моите платна,
но аз прегърнал ветровете,
живях със своята мечта.

Летях пленен от висините
с премръзнали от студ крила,
но не помолих светлините
да ме насочат към брега.

Поисках да премина здрака
и стигна сетната земя,
където слънцето ме чака
зад хоризонта на деня.

И там задъхан в океана,
сред пръските от синева,
докрай да бъда капитана
на неподвластната съдба.