автор: Nushi

E, вече съм двадесет годишна жена,
вече трябва да бъда улегнала,
да забравя за детските времена,
изпълнени с лудост, живот, свобода!

Но, кой е измислил тази глупост ужасна
да брои годините на живота човешки?!
Ах, бездарнико луд, жаден за слава
ти създали си проклятие, окови, поредица грешки!

Нима Жулиета със свойте 13 лета
по-голямо дете била е от мене?!
Тя - горяла, разбрала, умряла за любовта,
а аз - все още учещата, що е химично горене!

Нима Карлсон по-сериозен от мене е?!
Този чичко със своята дървена перка,
та той е безгрижен, той е дете!
Е, по-възрастен ли е от мен, ми кажете?

А пък аз с мойте двадесет отлетели мечти
ще се чувствам малка магьосница до смъртта си!
Не ме интересува, кой какво ще рече!
Не ме тревожат клетвите на разни монаси!

Ще обичам и ще паля във всяко сърце
страстен огън, целувки горещи ще давам,
ще надувам червени балони, ще ходя на цирк,
а на годините броя с усмивка ще подминавам :)