автор: hristam

И да ме съдиш човеко-такава съм!
Бесни ветрища в мен се преплитат-
зиме ти рошат бездънните сънища,
лете подире им лудо ме скиташ.

Грешно е, казват. Броят ми годините.
"Възраст за плетки"-негласно изричат.
Кипвам мехурчено в смях, като вино,
влюбена просто в самото обичане.

Не ме проклинай, такава съм-вече проклета.
Пристан е всяка любов. И изгубване.
Спират се, вслушани в мен часовете.
После хукват нанякъде влюбени.