ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 565
ХуЛитери: 1
Всичко: 566
Онлайн сега::: Albatros
| Ще се върнем ли пак откъдето сме тръгнали –
онзи бряг, който почва и свършва с безкрая?
Уморени от обич, на болка обръгнали,
ще се върнем ли някога в Рая?
Онзи Рай, в който скитахме, час до разсъмване,
скрил душите ни в дупки, изровени в пясъка.
В тишината, която на утрото гръмва,
огласена от птичия крясък.
Бряг-приют за крушенци и вятър, опипващ
скришом в мрака гърдите на дюните,
виртуоз-изпълнител с тръстикова цитра,
късащ яростно струна след струна.
Ще намерим ли пътя, след дългото скитане,
като охлюв понесли вината си?
Старо куче, замело с езика следите ни,
се прибира виновно вълната.
Публикувано от viatarna на 25.09.2014 @ 11:05:21
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 8
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Като песен..." | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Като песен... от giro на 25.09.2014 @ 13:27:09 (Профил | Изпрати бележка) | "Бряг-приют за крушенци и вятър, опипващ
скришом в мрака гърдите на дюните,
виртуоз-изпълнител с тръстикова цитра,
късащ яростно струна след струна."
браво, бе - извор на метафори, направо се видях сгушен на измамен завет с човека до мен, заслушан в хаотичната и странно хармонична цитра...
премината точка е завинаги зад нас, а копнежът по нея ни кара да я откриваме и откриваме все напред... до дупката, изровена в пясъка...
виртуални прегръдки, киро |
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 13:39:51 (Профил | Изпрати бележка) | Изворчето на метафори няма как да пресъхне, в този така многообразен свят:))) Но ти го знаеш. И като писател, и като художник. Важното е да не те мързи да копаш в пясъка:))) Поздрави и прегръдки! |
]
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 14:50:47 (Профил | Изпрати бележка) | Ако не се гъбаркаш, Алби, благодаря от сърце! Днес си "доброто ченге". :))) Повече ти отива. Поздрави и нови вдъхновения! |
]
Re: Като песен... от Lucky68 на 25.09.2014 @ 14:59:33 (Профил | Изпрати бележка) | Няма да цитирам прелестните ти метафори, само ще ти кажа, че си истинска поетична наслада!
Rodenavlotos, благодаря ти! |
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 15:11:50 (Профил | Изпрати бележка) | А за какво е поезията, ако не за наслада? Тя иначе за друго не става:))) Благодаря ти, миличка. Поздрави и много вдъхновение! |
]
Re: Като песен... от divcviat (divcviat@abv.bg) на 25.09.2014 @ 15:26:26 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се върнем
с криле на чайки
над вълните
с птичи песни-
в тишината
на гората
и ще приемем
всяка нова обич
като лава
без вина
две бели
сенки
в рая...
Поздрав!див свят
|
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 15:33:28 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си дал шанс на любовта, Росене! Което е прекрасно. Благодаря ти за този поетичен оптимистичен поглед-отговор на моя въпрос. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Като песен... от missana на 25.09.2014 @ 15:56:51 (Профил | Изпрати бележка) | Сега влизам в сайта и съм потресен от образите ти в това стихотворение, приятелко! Надмина себе си.
То е ясно, че завръщане няма да има, ама поне това стихотворение ще остане да напомня по неповторим начин за необратимото. Прав е Алби за куплета:
"Бряг-приют за крушенци и вятър, опипващ
скришом в мрака гърдите на дюните,
виртуоз-изпълнител с тръстикова цитра,
късащ яростно струна след струна."
Открои ми се още преди да прочета комнетара му. Много изчистени образи - приставащи визуално в сърцето и в душата на читателя.
Много е силен и финалът:
"Ще намерим ли пътя, след дългото скитане,
като охлюв понесли вината си?
Старо куче, замело с езика следите ни,
се прибира виновно вълната."
Това са "гърбиците на камилата".
Какво повече да кажа, освен, че те поздравявам за това творческо постижение и ти пожелавам по-често да го надминаваш!
Поздрави и прегръдки по 4!
Твой: Мисана
|
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 16:07:25 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Мисана, че направи този толкова добронамерен и подробен коментар. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Като песен... от iren5 на 25.09.2014 @ 18:17:31 (Профил | Изпрати бележка) | Ще се върнем ли? Не зная...
Знам че ни чака по-доброто... Може би рая...
Не обръщай главата на зад. Записи само спомен в душата
И повярвай че има Любов, има Рай на земята...
Всеки миг, всеки час,
да го видиш те чака.
Много доброи попадения и много приятно за четене. Наистина песенно. Поздрав! |
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 25.09.2014 @ 18:53:05 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Ирен, за този оптимистичен прочит. А песенния ритъм е заблуждаващ. Нещо като песните на оплаквачките. Всъщност ме е страх. Поздрави и вдъхновение! |
]
Re: Като песен... от shrike на 26.09.2014 @ 17:28:55 (Профил | Изпрати бележка) | Много ми харесва. Поздрав Светле!
П.П. Не, няма да се върнем в Рая. От там сме изгонени, за да бъдем човеци. В търсенето е същността. И в това да обичаме. |
Re: Като песен... от Rodenavlotos на 26.09.2014 @ 23:26:33 (Профил | Изпрати бележка) | Все пак, като ни изгонят и от Земята, все някъде трябва да се приютим:))) Като в историята за блудния син, който се завръща. Но нея ще ви споделя утре, или вдругиден:))) Благодаря ти, Ванюшка, че хареса и направи този толкова на място коментар. Прегръдки! |
] | |