автор: gringo

Седма глава
(продължение)

- Пожелавам ти, вуйчо, да осъществиш намерението си и да бъдеш щастлив като женен мъж. Наздраве!
- Дай Боже, момчето ми. Няма да лесно. Дявол знае какво ще излезе от цялата работа, но така съм го решил - и така ще стане! Къде Марианка ще бъде така добре осигурена, както с мен? А това е най-важното. Ще може да си купува всякакви парцалки! И бижута! Това Гучи, Армани, Кристиан Диор и не знам ти кой още - всичко ще го има.. А всяка жена умира за такива неща!... Нали така? И вуйчото с надежда погледна към племенника си:
- Исках да споделя с някой... Така ми се беше стегнало сърцето..., че... имах нужда да си поприказвам. Смешно, не смешно, на тебе ти се случи, младежа с жълто около устата, да си ми изповедник. Както и да е - по-леко ми стана.
Пръча изтежко въздъхна, разкърши плещи, надигна халбата и изля останалата бира в гърлото си, след което я тресна о черното стъкло на масата и затърси с поглед хубавичката сервитьорка. По време на краткия му монолог Теди, колкото и да насилваше въображението си, не успя да си представи как вуйчо му кротко гледа телевизия, докато в уютната кухня любящата съпруга мие мръсните съдове и щастливо тихичко си пее сред наплодили се мънички сладки пръчленца, които нетърпеливо я подръпват за престилката и врещят с тънички гласчета: „Мамо, мамо-о- о!...”
„Какъв идиот съм само! Какво ти миене на мръсни съдове! Вуйчо ми ще купи най-модерната миална машина и всичко там каквото трябва, за да се чувства Мимето като царица... Тоя мой вуйчо може да се окаже доста прозорлив по отношение на жените. Девойчето доста си е помиткало, но идва момент, когато акциите му ще почнат да се котират съвсем ниско и ще трябва да мине на шофьори и хамали, ако своевременно не омотае някой тлъст шаран в чаршафите на препатилото си легло. (Тука Теди не бе прав - единствено той бе имал честта да спи с нея в малкото и красиво апартаментче.) Все още много млад и поразглезен от женско внимание, на него му убягваха някои наглед дребни неща, които обаче много говорят за истинските чувства на една жена. Той не знаеше, че след като той заспа в спалнята на Мимето, изтощен от всеотдайните и ласки, тя остана още дълго след това будна и дълго се взира с любов в успокоеното от съня младо лице със затворени клепачи, обрамчени с дълги гъсти като на момиче ресници. Не знаеше още, че въпреки връзките и с много мъже, никой не бе успял досега да разтвори черупката на нейната девствена душа, която така и не бе обичала още истински. Първите и чувства разцъфнаха буйно, нечакани и изненадаха самата нея с дълбочината си. И те бяха единствено и само за Теодор. За него Мариана би скочила в пропаст, без да се замисли. Именно когато осъзна влюбването си в красивия като античен Аполон младеж, и опротивя депутатът Петръчки, който я бе обградил с комфорт и удобства, но така и не бе успял да проникне до истинското и съкровено „аз”.
Но всичко това Теди щеше да разбере по-късно. В момента той не осъзнаваше, че в душата му пробива кълнът на скрита ревност към вуйчото, която лека-полека щеше да се превърне в омраза. Навикът на Пръча да заграбва всичко, което му хареса по какъвто и да е начин, бе известен в целия парламент и момчето се почувства засегнато от лекотата и наглостта, с която Пръча обяви Мимето за единствено негова. „Ех, вуйченце, ех, вуйченце, само да знаеш, само да можеше да предположиш какво ми шепнеше Мимето онази нощ в нейния апартамент! - повтаряше си наум племенникът, - а ти намери пред кой да изплакваш любовните си чувства! Та ти не баща, дядо би могъл да и бъдеш, а си намислил за жена да я вземаш.....” Наложи си да пропъди натрапчивите мисли. Вуйчо му можеше да се усети. Нямаше полезен ход в момента и трябваше да се спотайва. Все някога картите ще се размесят и ще се наредят така, че и у него да дойде някой коз. Ще видим тогава. Краката пауза бе нарушена от гласа на Пръча, който извика сервитьорката.
- Вуйчо, моля ти се, нека платя аз! - обърна се към него Теди. Искаше да се покаже като независим и разполагащ с пари пред девойката, която с усмивка, предназначена единствено за него, вървеше към тях.
- Плащай, нищо против нямам! - засмя се добродушно Пръча - така или иначе, който и да плати, е без значение - нали парите идват от едно място... „А бе ти на Господ ли ще ми се правиш!”- внезапно озлобление обзе Теодор и издайническо пламъче светна в светлокафявите му очи. Петръчки го забеляза- „Обиди се момчето,трябва да съм по-внимателен в приказките!”
- Слушай, Теди, извинявай, засегнах те с тъпата си и най-вече невярна забележка. Реших да се правя на остроумен. Парите наистина аз ги давам, но те са си твои, защото си ги заработил...
- Да бе, заработил....Знам аз как съм ги заработил и смятам повече да не печеля пари по този начин! - кисело направи опит да се усмихне младежът. „Ще оплескам цялата работа!- затюхка се негласно Пръча- Сега ще вземе да откаже парите, които му предложих за следването! Какъв глупак съм, мамка му!.... Я по-бързо да сменя темата, дано му размине...
- Теди, казахме си някои важни неща, по-скоро аз говорех, а ти повече слушаше, остана само едно, и то към момента е най-важно и не търпи никакво отлагане!...
- Бай Кольо!- откликна веднага Теди- Вярно е, въртим оттук, въртим оттам, а той кой знае какво си мисли в следствения арест! Ама и ти така ме шашна....
„Ха така, я как плавно сменихме коловоза!”- зарадва се Пръча..
- Бай Кольо! Именно! Накратко, чувай какво ще предприема- наемам за неговия случай Катърска, знаеш я, нали?
- Та кой не знае адвокат Катърска?! - малко иронично отговори Теди.- Де що има бандит и убиец, тя го защитава! Ако имат пари да си платят. А те обикновено имат предостатъчно. Техните жертви обаче нямат. А и защо са им, като са в гробищата?
- По-кротко, по-кротко на завоите, момче, тая тема вече я обсъдихме.... Сега, на Катърска, аз ще платя. И още, тук-там ще смажа някое съдебно колелце. Друго - политикът и лобистът вече плуваше в свои води все по-уверено нареждаше, - ще платя гаранцията на Кольо и той ще се върне във философската си кула да мъдрува. Делото ще се гледа от наши хора. Ще му дадат една година условно с изпитателен срок. В Долно Бунище ще стане герой. Защитник на домашното огнище по американски тертип - нападнат от дивите индианци, белият заселник ги избива, защитавайки неприкосновената частна собственост! Какъв майтап! Е, какво ще кажеш? Пак нарушаваме закона и действаме по мафиотските правила!?
- Железен си, вуйчо! Макар че се подиграваш с всичко, не може да не ти се признае, че в каквато и да е ситуация да попаднеш, никога не губиш самообладание и действаш решително. И въпреки че все се очерняш, имаш роднинско чувство, но май те е срам да му даваш външен израз... Ето и сега, в конкретния случай с бай Кольо - не се долюбвате много и ти можеше да кажеш, че това изобщо не те засяга, че не е твоя работа, ала ти, още щом научи, реши как да го спасиш, и то без излишни приказки. Странен човек си ти, господин депутат Петръчки!...
- Не знам дали съм странен, но знам, че тоя път съм нарамил повече дини под мишница, отколкото мога да нося. Надявам се поне ти, с който така откровено споделих притесненията си и намеренията си, да не започнеш да ми въртиш номера. Искам да мога да вярвам поне на тебе... И затова никакви незаконни истории, запомни какво ти казвам, Теди! Аз нагазих в блатото, защото нямах избор по друг начин да откъсна красивата лилия в средата му,.. Е,откъснах я, само че аромата и хич го няма и отблизо гледана, лилията на властта не е чак толкова хубава.... Питам се понякога дали си струваше цялата тая тиня, дето преджапах и остана да лепне по мен... Но ако не бях стигнал до нея, щях цял живот да се питам какво е уханието и....
- Нали знаеш, щастието за човека е там, където той не е! Така поне е според пословицата. Но ти бързо смени посоката и се насочи към току-що разцъфнала роза - вярно, бая мирисана, но все още с чуден аромат! - пошегува се Теди, но и привкус на мъничко горчилка усещаше, докато изричаше уж безгрижно и леко думите.
- Само защото си ми племенник ти прощавам безвкусните намеци! - стрелна го с леден взор старият влюбен ерген- и ако и на сватбата смяташ да се държиш като хулиган, изобщо няма да те поканя, така да знаеш! - от гласа на Петръчки не можеше да се разбере сериозно ли говори, или се шегува...
Теди премълча, но пред очите му отново се появи голото съвършено тяло на Мимето и ревността впи острите си отровни зъби в младото несвикнало на страдания сърце.
- Шегувам се, Теди, не го вземай навътре. Но все пак се съобразявай къде какво приказваш. Остави конкретния случай. Ако искаш да преуспееш, трябва много да внимаваш, докато плетеш кошничката си. Малка непредпазливост- и си аут. Повтарям ти с риск да ти досадя - аз съм се овъртял в кал до ушите и спасение няма, но именно поради това не се налага ти да се каляш - използвай стартовата площадка, която недолюбваният ти циничен вуйчо е изградил с толкова..., с толкова... - Пръча искаше да каже „труд”, но някак си това съществително не можа да се откъсне от устата му - усилия! - произнесе на глас най-после, но в същото време в съзнанието му играеха на „прескочи кобила” думи като „кражби”, „изнудвания”, „измами” и други техни синоними. „Бре, откога съм станал толкова сантиментален! Ей, пръч ли си ти, или келява коза! Я се стегни!” - скастри се сам, наричайки се с прякора, с който всъщност негласно се гордееше. „Че какво му е на пръча! Гордо животно, оправя цялото стадо женски, насреща и на вълк излиза, а каква царствена осанка притежава! Нещастни сукалчета! Мислят си, че ми се подиграват и ме правят за резил, като са ме нарекли „Пръч”- напротив, чест ми оказват! И зад гърба ми само, въшльовци страхливи, го произнасяте, а пред мен се лигавите-господин Петръчки така, господин Петръчки, иначе!...Боклуци....”- Пръча усети, че постепенно гневът го залива, и положи усилие, за да се успокои.
По време на възцарилото се кратко мълчание Теодор само по ритмично запулсиралата вена от лявата страна на вуйчовото чело се досети, че нещо го бе ядосало и тревогата от евентуалното разкриване на връзката му с Мимето отново го обхвана. Взелият се в ръце народен избраник се усмихна доброжелателно на смутения си племенник, който бе забил нос в полупразната халба пред него и му подвикна:
- Айде, принце, плащай сметката, нали на твоя врат виси ключа от царската съкровищница!
Теди не бе забелязал застаналото пред него усмихнато девойче, което преди малко вуйчото бе извикал, очакващо някой от тях да плати. Малко непохватно младежът се изправи и започна да рови по джобовете на дънките си, измъкна с два пръста смачкани двайсет лева, поизпъна ги, доколкото можа, и ги подаде на момичето.
„Аман от тоя вуйчо, все ще ме постави в неудобно положение пред някой!... Ама и аз съм един - да се смущавам от някаква си там сервитьорка, още хлапе...”
Хлапето, изпънало предизвикателно бялата блузка с незакопчано горно черно копче леко пристъпи от крак на крак, при което гърдите му леко и подканващо се полюшнаха, взе с обигран жест банкнотата и отрони тихичко: „Благодаря!”, при което отново задържа маслинения си поглед върху незакритите от бялата фланелка гладки бронзови гърди на младежа... Епилацията се бе наложила и при мъжката половина с изключение на някои непоправими ретроградни екземпляри и срещу солидно заплащане в салоните за красота специалисти премахваха умело и безболезнено растителността от всички части на мъжкото тяло. Времето, когато гордо изправеният мощен Бай Ганя гордо се биеше по влакнестите си гърди и силната окосменост се смяташе за неоспорим белег за мъжественост, бе неотвратимо останало назад в историята. Но независимо от периодично изменящите модни писъци младостта е винаги прекрасна и доказателство за това бяха изправените едно до друго момче и момиче, толкова красиви и пълни с жизненост, че липсваше само един съвременен Микеланджело, за да ги изсече от бледорозовия карарски мрамор с длетото си.
Вуйчото, седнал, явно се кефеше на смущението на племенника си и лукавата добродушна усмивка не слизаше от лицето му. Девойката се отдалечи с празните чаши и в момента, в който стъпи на мостчето, включеното осветление обля с мека светлина заведението на открито. Пръча въздъхна издълбоко и тежко се надигна от стола:
- Хайде да вдигаме гълъбите, племеннико! Добре си поговорихме... Помисли си, почини си и дано се обърне зарът, че как изведнъж се закучиха нещата...
Една-две минути вървяха мълчаливо.
-Теди! - обърна глава вуйчото в полумрака към вървящия до него по алеята младеж - Иска ми се поне на тебе да ти вярвам! Поне да знам, че си далече от мръсотията, в която от години плувам... А аз ще се оправя.... Петръчки винаги се оправя. И за Мариана - не и споменавай за нашия разговор. Тя е само моя грижа.
Спряха пред светофара, където се пресичаха бул. „В.Левски” и „Оборище”.
- Тук се разделяме. Ти - към колата, а аз ще повървя още малко пеша - тъкмо стана хлад и вечерта е толкова приятна... Чао, племеннико! И не се притеснявай за Кольо! - гласът му прозвуча уморено.
- Чао, вуйчо! Всичко ще бъде наред!.. - чу се да отговаря младежът, но гласът му фалшивееше. Той проследи отдалечаващата се едрата тъмна фигура, бавно крачеща по посока на университета и когато светофарът отсреща светна със зелена светлина, стъпи на асфалта и тръгна към аудито, дремещо на паркинга. Когато седна зад кормилото, извади мобилния телефон и набра номера на Мима-Мариана - бъдещата госпожа Петръчка.

Следва