автор: ZAGORA

Огромна ,есенна луна и тишина.
Енигми във обятията на септември.
Стаена сред тъмата е душата ми,
изтръпнала от меланхолия.

Несъвместимо съм обвита от нега,
която чувствувам,вдишвам,пия.
Къде съм и защо съм тук сега?!
Жадувам да избягам, да се скрия

и приютена рани да лекувам,
в минути да денувам и нощувам.
Два атома от скръб в синтез са болка,
а болката създава и убива

безброй планети и безброй Селени.
Когато Слънцето целуне Девата,
сред царството на вечната Вселена,
септември е сърцето ми от медовина.
.
Ще се търкулне в септемврийските треви
като преливаща от сокове къпина,
докато аз се разтопя във изгрева..