автор: Rodenavlotos

Има нощи, в които животът е дребна монета.
И такива, в които си пиеш уискито с Господ.
Само резен луна над леглото седефено светеше
във нощта, във която почука и влезе на гости.

Аз те пуснах, защото видях силуета на лятото
и отлитащо ято, на пусти поляни предвестник,
и дочух как топуркат съборени с пръта на вятъра
наплодените с толкова слънчеви утрини кестени.

И поисках, с цената на някаква малка измама,
да открадна живот, да излъжа света кръговратен.
Аз съм лятно греховно отроче и лятото няма
да предам и за пълни хамбари със есенно злато.

Но когато дочух на вратата пресекливо дишане,
без да имам наум и да чакам във тъмното гости –
беше толкова летен и така на познато миришеше,
че те пуснах да влезеш и бързо вратата залостих.