автор: gogata622

Често пия за да те забравя.
И осъмвам с чаша във ръка.
Споменът в сърцето ме изгаря!
За теб е жадна моята душа!

Всеки изгрев носи нова болка!
Всеки ден е пълен със тъга!
Всеки миг е капчица отрова!
Всеки час - безкрайна самота!

Нощем търся твоите прегръдки,
Твоята усмивка,твоя смях!
И отпивам бавно тъжни глътки
вино.Като първороден грях!

Взирам се с очи във полумрака -
Музика,жени,цигарен дим.
Пия сам,и никого не чакам.
Без фалшива маска и без грим!

Виното привърши.Полунощ е.
Келнер! Още вино донеси!
До утрото има време още.
Чашата до горе напълни!

Липсва ми! Тъгата ме убива!
Виното в устата ми горчи.
Тя е някъде със друг,щастлива!
Друг целува нейните коси!

Изгревът прогонва тъмнината.
Утро е, и барът опустя.
Тръгвам си.Поема ме тълпата.
Пусто е и в моята душа.

Залеза ще чакам със надежда,
И нощта ще ме прегърне,знам!
После вино,рухнали копнежи.
Аз отново с чашата съм сам!