На вятъра ще хвърля всички думи,
на птиците - трохите от познание.
В живота скъсах не един чифт гуменки,
вдигнах не едно или две въстания.
Ала след всяко мечтата бавно умираше,
събуждах се с права кардиограма.
Осъзнах, че в бунта винаги ме имаше,
а след него... въобще ме няма.
Сегашната ми съпротива се превръща
в природна тишина, в мълчание.
А може би са непотребни всъщност
човешките ни глупави въстания...
И няма нужда да крещим високо
от ниската трибуна на земята.
Мечтите си отиват заедно с живота,
със гуменки пробити на краката.