| Раз /или сбъдването на светулките/
Без мирис. Без цвят. Без страх, че тази нощ пак няма да дойде сънят. Заключвам звездите и захвърлям ключа отвъд всякакви лунни надежди. Нека Изя Кацман го търси и пали своите Слънца. В друг град.
Тази нощ Луната има зелени очи. Устните ѝ блестят яркочервени и хищни. Похотливо причаква първите бледни сияния, дълбае във времето, дебне.
Сребърните светулки напускат брега. В очакване да се сбъднат.
Два /или beyond the subtlety/
Разтварям книгата напосоки. Искам да я чета, но не днес. Не сега. Твърде е рано. Твърде прибързано. Днес ще разлистя без причина. Без основание. Просто така. За да вдишам силния аромат на нови книжни листа. А утре? Хм... Утре може би ще горя всички онези книги, за които не ми стигна куража.
Три /или one of my turns/
Днес се разхождат шарени човечета из главата ми. Придърпват ме насам-натам за полата. Подсвиркват ми с уста, мятат въжени стълби и се шмугват в тълпата. И ей ме на, виждам го зад ъгъла. Дори не зная дали е едноцветен или е на бурсучета. Не е на раета, в това съм сигурна. Почти не е за вярване - не бяга. Изглежда е луд. Не се плаши. Внимание! Опасност от павиани! Ще му покажа онези пиеси. От детството. Изгубените. Ако го срещна. Ако някога ги намеря. Летящият човек знае.
Публикувано от alfa_c на 15.09.2014 @ 23:18:36
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Три-два-раз" | Вход | 7 коментара (13 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Три-два-раз от missana на 16.09.2014 @ 01:38:43 (Профил | Изпрати бележка) | "Без мирис. Без цвят. Без страх, че тази нощ пак няма да дойде...
Заключвам звездите...отвъд всякакви лунни надежди...
Слънца. В друг град...
Тази нощ Луната има зелени очи... дълбае във времето, дебне.
Сребърните светулки напускат брега. В очакване да се сбъднат...
Разтварям книгата напосоки. Искам да я чета, но не днес.... Днес ще я разлистя без причина. Без основание...
Днес се разхождат шарени човечета из главата ми. Придърпват ме насам-натам...Подсвиркват ми с уста... От детството. Изгубените... Ако някога ги намеря. Летящият човек знае..."
Интересно ОКО на текста - хареса ми. Все едно гледам словесна картина от Жан-Мишел Баския.
Поздравление, shrike!
|
Re: Три-два-раз от shrike на 16.09.2014 @ 17:13:38 (Профил | Изпрати бележка) | Втренчено око. Цвтът му е променлив. Намига яко и не е кривогледо!
Благодаря, Мисана! |
]
Re: Три-два-раз от Rodenavlotos на 16.09.2014 @ 09:33:39 (Профил | Изпрати бележка) | Със сигурност имаш обяснение и основание за всяка една думичка и образ в това приказно повествование, мила Ваня. На нас, непосветените, може да изглежда странно и необяснимо, но ти си знаеш ЗАЩО и КАКВО. Но дори и когато не можем да разкриптираме твоите послания, те си остават все така въздействащи- очароващи, омагьосващи, тревожещи... прекрасни. Поздравявам те и те прегръщам! |
Re: Три-два-раз от shrike на 16.09.2014 @ 17:17:46 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Светле! Аз сама се омагьосвам и търся начин да разконспирарам тази криптограма. |
]
Re: Три-два-раз от Aldebaran на 16.09.2014 @ 12:49:19 (Профил | Изпрати бележка) | Не без причина и основание,не рано и прибързано, Ви поздравявам !Каквото и да Ви е подтикнало,пиесите от детството никога не се губят...Летящият човек знае... |
Re: Три-два-раз от shrike на 16.09.2014 @ 17:18:55 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, Алдебаран! Летящият човек наистина знае... |
]
Re: Три-два-раз от shrike на 17.09.2014 @ 22:39:16 (Профил | Изпрати бележка) | Умението да улавям мечтите в дълбините на времето ми се изплъзва. Затова тук и сега! А, Луната... тя е специална. Прелъстява светулките за да изпие светлината им, оплита ги в мрежата от лунни лъчи и ги обсебва. Но това утре, когато намеря време за "Нощта на Минотавъра". |
]
Re: Три-два-раз от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 02:32:46 (Профил | Изпрати бележка) | Накара ме да мисля... Но измислих само, че по-скоро го чувствам..дълбоко.
И по-странното е, че намирам и себе си там... Поздрави от мен! |
Re: Три-два-раз от mariposasenelalma на 17.09.2014 @ 02:33:16 (Профил | Изпрати бележка) | Накара ме да мисля... Но измислих само, че по-скоро го чувствам..дълбоко.
И по-странното е, че намирам и себе си там... Поздрави от мен! |
Re: Три-два-раз от shrike на 17.09.2014 @ 22:44:46 (Профил | Изпрати бележка) | И при мен е така. Чувствам го преди всичко. Вид автоматично писане породено от странни връзки между синапси, два текста, на които попаднах случайно и една стаена лудост.
Благодаря и поздрави!
|
]
Re: Три-два-раз от mariniki на 14.10.2014 @ 18:53:04 (Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/ | странно ми стана, защото не знаех, че и друг като мен е виждал
зелените очи на луната, и още все събирам в стихове несбъднати
сребърни светулки... ех, Ваня, развълнува ме.. |
Re: Три-два-раз от shrike на 18.10.2014 @ 13:36:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че прочете и сподели, Маги! Да, странно е, но някои хора са близки дори и никога да не са се виждали. Поздрави! |
] | |