автор: Drugiyat

Листата падат от небесната градина
самотни в есенната светлина,
намерила изгубената си родина
притихва опростената вина.

Ръцете уморено се протягат и завръщат
и срещат дълго търсената длан
и сънищата при любимите лица те връщат,
стаили в скъпите черти тъга и свян.

Листата падат от градините на рая -
звезди откъснати от вечността
и стелят с тишината на безкрая
останалата във очите празнота.