Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 2
Всичко: 796

Онлайн сега:
:: AlexanderKoz
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКантата
раздел: Поезия
автор: osi4kata

Навярно Господ дирижираше кантата
за вятъра, понесъл всички кофи
по улиците на града и из нивята
наоколо му. Ударните строфи
на текста най-безмилостно свистяха
и ние с теб се криехме на топло
в едно кафе. Съвсем самички бяхме,
като изключиш младия работник
във кухнята. Ах, да.. И сервитьора,
едно момче като самия вятър.
Седяхме там, почти не си говорехме,
очите ни единствено горяха
като безмълвни бляскави огньове...
Тъй близки никога не сме си били.
Навън стихията разнесе всички болки,
роди дори пет мънички стихии
и вятърът откачаше от ярост,
и Господ дирижираше чевръсто...
А ние с теб изгаряхме до бяло
в очите си, а след това възкръсвахме...
От него ден изминаха години,
навярно трийсет или още малко.
Живяхме с теб, създадохме роднини,
обичахме се, карахме се някога...
Разделяхме се, търсехме се после,
проклинахме се и се благославяхме.
Но в мислите си пак съм там. На гости
на онзи миг, изпепелил до бяло
душите ни. Мига, когато
разбрахме, че един без друг не можем,
когато дирижираше кантата
за вятъра самият Боже.

Р.Симова, 2014


Публикувано от aurora на 10.09.2014 @ 09:30:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   osi4kata

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 10:13:25 часа

добави твой текст
"Кантата " | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Кантата
от voda на 10.09.2014 @ 21:55:00
(Профил | Изпрати бележка)
"...Мига, когато разбрахме, че един без друг не можем"

За любовта такива Мигове са важни, защото именно те спояват всички пукнатини...
Хубаво!


Re: Кантата
от Aldebaran на 10.09.2014 @ 19:44:31
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравявам!Не мога да подмина това!Много истинско!И...познато...


Re: Кантата
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.09.2014 @ 10:10:11
(Профил | Изпрати бележка)
Хммм... това има вкус на изневяра... :) :) :)
... ама какво си мисля аз и какво - автора, са мнооого различни неща! :) :) :)
... и като усещане, и като *музикалност*, нали? :) :) :)

;-))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))


Re: Кантата
от osi4kata на 10.09.2014 @ 11:29:39
(Профил | Изпрати бележка)
това пък е един страшно.... неуместен коментар, мисля аз. При цялото ми уважение и при цялата ми липса на претенции за гениалност (май само аз тук съм НЕгениална) не мога да приема, че кантата, па била тя и на вятъра, може да бъде възприета като метафорична изневяра.


]


Re: Кантата
от RockAround_theC_l_ock (bim_bam_bum@tintiri_mintiri_pliass) на 10.09.2014 @ 15:34:44
(Профил | Изпрати бележка)
Хммм... ...май закачливият и шеговит(поне така си мислех) хумор, е най-неуместното в случая.
Не съм си и помислял, че ще обидя нито Вас, нито Вашата Кантата.

Надявам се, поне извинението ми да бъде прието с разбиране...
... и най-искрено Ви обещавам, че никога няма да си позволя повече да Ви коментирам!

Искрено съжалявам за случилото се!

Бой..Боев

]


Re: Кантата
от osi4kata на 11.09.2014 @ 01:05:53
(Профил | Изпрати бележка)
ама Вие наистина нямате чувство за хумор ;)

]


Re: Кантата
от Aldebaran на 11.09.2014 @ 21:55:43
(Профил | Изпрати бележка)
Не се притеснявайте!Някой просто не ви разбира.

]


Re: Кантата
от osi4kata на 11.09.2014 @ 23:56:26
(Профил | Изпрати бележка)
изобщо не се притеснявам :)

]


Re: Кантата
от Rodenavlotos на 11.09.2014 @ 22:42:26
(Профил | Изпрати бележка)
Прочетох с малко закъснение, но не съжалявам за това. Удоволствие беше да прочета нещо много истинско и откровено, до болка! Поздрави, Руми! Не е нужно да е гениално- важно е да стига до сърцето.