автор: pleshivche

Тъмна стая
с бели чувства,
огън, който не гори.
Шум и тишина се вплитат
в нескончаема игра.
Светлинка погъделичква мрака
и се скрива в топлия му скут,
приказка да й разказва,
как обичали се
топлина и студ,
как река и бряг се гонят,
без да могат да се разделят,
но не могат да се слеят
и не знаят,
че поели са
един и същи път.