автор: ipsidixit

Обичам да гледам -
как лудите ме взимат за луд и поглед извръщат,
как, на свой ред, извръщам поглед от тях и те - от самите себе си;
постепенно - погледите са в паважа,
където виждат изписан индивидуализъм - и това са те - чист идеал -
затова не признават, че са таквиз - трябва им колектив - контра на всичко - опако мислене;
ала и то оставя следи по паважа - новичко Балканче - запазено - с малко предно и огромно задно колело,
и с облегалка, на която набожно да положиш морен кръст след двучасово въртене.

Обичам да гледам -
как се сформира колектива в училището за бавноразвиващи се - морната даскалица определя ти група
и в нея весиш нос - с нов колектив - не като вчерашния - или? Все провесени носове под всеобхватни очи
гледат стените - нищо и никакви - и се залъгват, че обичат да гледат; гледат връстниците си -
и всеки се вижда в човека - критикува.

Обичам да гледам -
как чезне едничкото колело - предното - малкото - което определя посоката. Накъдето погледнат очите ти - натам вървиш и там стреляш с фунийките.
Без малкото, пак ще се ползва Балканчето, но по трудно - само за акробати - безморални и дръзки - в цирка, където не бихме и стъпили. Само за зрелище - шип за очите на зрящите.

Обичам да гледам -
сълзата в очите ми и тази в очите на другите; когато съвпадат - всичко се вижда размазано; когато ли не - поучително е - протягаш ръка, отнемаш сълза от луди, извърнали поглед - а някой от тях подава ти рамо - обменяте сълзи и заедно скърбите за малкото колело.
Горкичкото... Беше морална пречка към безуправляемото каране - където погледът няма значение - само голямото и облегалката... А уж е наопаки -

обичам да гледам, как се облягам, в очакване да се счупи.