Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 474
ХуЛитери: 6
Всичко: 480

Онлайн сега:
:: stanina
:: rosi45
:: pastirka
:: Patrizzia
:: mig
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМисли за вината и първородния грях
раздел: Есета, пътеписи
автор: missana

Понятието вина е свързано неразривно с понятието грях. Те са като сиамски близнаци. При всеки извършен от нас грях, нашата съвест /която е живият олтар на Бог в душата ни/ реагира с чувството за вина.
Следователно чувството за вина е право пропорционално мерило за извършен от нас грях. Това е за отделната вина. Интегралната /Целокупната/ вина в живота ни е отражение на Интегралния /Целокупния/ ни грях. Но що е грях? Справедлив въпрос.
Грях, в смисъла на моето разбиране е всяко Отклонение от Бога. Следователно всеки грях е грешка, но не всяка грешка е грях. И тук идва ред на подозрението, че вина няма, защото преди нея лежи дълга верига от причини и следствия, губеща се в безкрайността, на която не можем да хванем края. Но тук рискуваме да допуснем грешка /не грях/. Защото преди да извършим дадено действие, ние имаме свободна воля. А тя се изразява в правото на избор!
По този повод Платон възкликва в текста си "Митът за задгробното въздаяние на Ер" /от "Държавата" на Платон/:
"Виновен е, който избира, а Бог е невинен!"
И наистина, каква вина може да има Бог за наш избор. Затова, когато сме пред избор ние всъщност сме на кръстопът. Кой път да хванем - Греховния, или Праведния? С Мамона ли да бъдем, или с Бога? На черния овен ли да седнем, който ни отвежда в Долното царство, или да възседнем белия овен, отвеждащ ни в Горното царство /както е в знаменитата приказка "Тримата братя и златната ябълка"/. Седнем ли на черния овен, поемаме вина /но не както комунистите "поемат вина с мезета" (публично изказване на Филип Боков)/, която нашата съвест мигновенно маркира. Защото, както в малкия ни мозък е съсредоточен центърът ни за физичиско равновесие, в нас трябва да има и център за нравствено равновесие. Просто съвременната наука още не се е добрала до това място в мозъка ни, където той е лакализиран. Този именно засега неоткрит център, е физическото седалище на съвестта ни. При всяко нарушение на нравственото ни равновесие, той реагира, отчитайки и калкулирайки вина. Тази вина постепенно се натрупва в нас и ни преобразува дори физиологично - изписва се в погледа ни, а след това и в чертите на лицето ни. Това, което за обикновения човек е невидимо е, че тази вина променя трайно и нашата аура. В резултат дори животните започват да ни разпознават и ни "надушват" като виновни и греховни, и бягат - странейки от нас. Това съм го виждал с очите си. Избягват ни и по-сензитивните хора. Иисус казва: "Светило на тялото е окото... Затова, когато окото е тъмно и лукаво и тялото е тъмно и лукаво." Тук Иисус ни разкрива една Велика Тайна, която впоследствие е разисквана и от Тиер дьо Шарден. А тя е, че окото не е материално, а е съсредоточие на Светия Дух и на Материята в Божествена Златна пропоция, която ние нарушаваме извършвайки грях и ставаме виновни. И така, при редовно съгрешяване, потъмняваме. От нас вее хлад, мрак и смърт, които чувствителните живи същества усещат и побягват. Защото всеки бяга инстинктивно от хлад, мрак и смърт!
Нататък всички знаем какъв е интегралният резултат - портретът на Дориан Грей!
Както казах по-горе, у всеки съществува център за нравствено равновесие. Той е локализиран в мозъка. Този център сработва още щом детето придобие първите си "пристъпи" на съзнание. Когато възрастните се опитват да го учат, че нещо е добро, в смисъла на моралните норми на обществото и го карат да прави това добро, ако това добро не е "Божие добро", детето получава "пристъп" на реакция за отказ. То не желае да върши това "добро", защото усеща чрез упоменатия център, че губи нравствено равновесие. Възможно е детето да се изчерви от срам, да изпита вътрешен гняв и чувство на съпротива към принуждението отвън да върши "доброто" в смисъла на моралните ценности и норми на обществото. И още тук детето прави своя избор - да откаже да извърши това "добро", за да не наруши заложеното от Бог в него правилно усещане за добро, или да го извърши. Във втория случай, то ще извърши грях и ще получи усещане за вина. Следователно вина се трупа още преди обществото да ни "обучи" да действаме в синхрон с обществените норми и ценности за морал. При някои този център не е развит на нужната висота /така както има хора, които по-трудно пазят равновесие при ходене по въже/. Такива хора натрупват "пасивна вина". Тя е неосъзната вина. Постепенно те могат да натрупат огромно количество такава вина. Но тя не води незабавно до възмездие, пооради неосъзнатостта на деянието. Но стига тези хора в даден момент да достигнат по-висока степен на духовно развитие и очите им да се отворят за нравствените ценности и добродетели, тази вина от пасивна се превръща изведнъж в активна. Тогава е по-добре да не сме на тяхно място. Защото, както казва Иисус, ще изплатят всичко до последния кодрант!
Като резюмирам, искам да кажа, че човек от малък е заставен да избира между Бог и обществото. Всеки избор в полза на второто е вид нравствена деградация на индивида. Той трябва да поддържа постоянна връзка с центъра си за нравствено равновесие. Това е което пази и истинското му здраве. Защото тук е мястото да си спомним думите на премъдрия Лао Дзъ: "Нарушителят на Дао умира!"

Иисус Христос, който ни насочва към:

"Да възлюбиш Господа, твоят Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила." (Второзаконие 6:5),

ни учи, че тази заповед е най–голямата от всички:

29. А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ,
30. и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. (Марк 12:29, 30).

Същностно първата Божия заповед, следователно, се състои в това да обичаме Бога повече от всичко останало. При един любовен акт, чрез който жената забременява, има моментно отдаване на мъжа - по времетраене, колкото и кратко да е то, когато тя принадлежи повече на него, отколкото на Бога. Същото се отнася и до мъжа в копулационната двойка. Ето в това е по същество порочността на зачатието /наричана често Първороден грях/. През време на акта за създаване на детето двамата изгубват връзка с Бога и нарушават първата Божия заповед, сторвайки немалък грях. Този грях преминава и в плода. Затова всяко дете заченато по този начин е греховно.
Нещо повече. Ако една девойка е девствена, то още след дефлорирането й настъпва скокообразна промяна в изражението на погледа й. Тази демонстрация прави още навремето Демокрит, който среща една и съща девойка в два последователни дни. На първият ден й казва - здравей девойко. А на вторият - здравей жено!
Както вече отбелязах именно окото не е материално. В него живее Светият дух в симбиоза с материалното. Дефлорацията на една девойка я превръща в жена и съответно променя степента на прозрачност на тялото на Светия дух в окото. А това придава по-различно изражение на погледа, което се улавя от опитния мъдрец.
В любовния акт ние се отлъчваме от Създателя и това е грях.
Тежко на деца, създадени дори без любов - при блудство, изнасилване или просто секс за удоволствие.
По същия начин и преди да са били дадени /като писмена/ Божиите заповеди на Мойсей, Бог е наказвал за несъблюдаването им техните нарушителите /защото тези заповеди под друга форма са кодирани в човешката съвест/. А е известно, че непознаването на законите не ни освобождава от наказателна отговорност. Веднъж "записани" в съвестта на човека, макар и не в писмен вид, тези заповеди имат ранг на Божествен закон и всеки бива наказван за нарушаването им. Когато говорим за първородния грях на Адам и Ева, той е архетип на първородния грях, осъществяван впоследствие при всяка копулация. Бог е съществувал преди Адам и Ева, защото в Битие са поднесени цели две версии /еклектично вложени в тялото на Стария завет/, за създаването на мъжа и жената. При първата от тях /Битие: 1:27/, те са възникнали едновременно, докато при втората /Битие: 2:22/ жената произлиза от ребро на мъжа. В Битие ясно е казано, по повод Едем и Дървото на живота, че Адам не трябва да яде от плодовете му, "за да не стане един от Нас" /Боговете - Елохими/:
22. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно. /Битие: 3:22/
Следавателно не само Бог, но цяла свита от Богове са съществували преди Адам и Ева. Откъдето е видно, че и Божието условие за етика към Бога, указано от Иисус /Марк: 12:29, 30/ е съществувало по времето на Адам и Ева, както законът на Архимед е съществувал и действал, преди Архимед да го е открил и както всеки кораб, който не е спазвал съществуващият, но все още неформулиран от Архимед закон, е потъвал при нарушаването му. Адам и Ева са нарушили това Божие условие и са "потънали", като потъващите кораби нарушили закона на Архимед /преди неговото формулиране - равносилно с даването от Бог на Мойсей на Божиите заповеди/. А "потъването" на Адам и Ева е наречено "първороден грях".


Публикувано от anonimapokrifoff на 08.09.2014 @ 22:23:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   missana

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 8


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 07:57:31 часа

добави твой текст
"Мисли за вината и първородния грях" | Вход | 10 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Мисли за вината и първородния грях
от pijama на 08.09.2014 @ 22:42:16
(Профил | Изпрати бележка) http://www.androv.bookriders.net
Поздрави за този текст. За мен това е докосване до една от най-фундаменталните теми в човешките история и живот.
За мен тежестта пада върху мъдростта да познаваш доброто и злото. Въпросът който ме мъчи е защо ни е било забранено това? Заради следваща крачка ли? За да не можем да посегнем към Дървото на живота? И тези забрани и наказания са ни наложени от един Бог, който ни обича като свои деца? Явно обичта му не е безгранична, след като не желае да станем равни на него...


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 00:25:22
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Александър, за този много същностен коментар. Така е, прав си. Много се спекулира с темата за доброто и злото. Едната линия на спекулации е, че това се релативни /сиреч относителни/ понятия. Следователно няма абсолютно добро и абсолютно зло. Въпрос е на гледна точка, твърдят немалко философи и мислители от най-дълбока древност до днес. Самият Иисус ни призовава към ненасилие, дори в максимално парадоксална форма - ако те ударят от едната страна, подложи и другата. "Обичайте тези, които ви мразят!" казва той /ненасилието е заложено още в древния източен принцип, наречен "Ахимс"/. Мнозина тълкуват принципа на Иисус за Непротивене на злото в смисъл, че оставено само на себе си злото се саморазрушава. То вече няма откъде да черпи сили и така бива побеждавано.

В моето есе аз засегнах въпросът, че злото /грехът/ не е релативно понятие. То е абсолютно по своята природа и предизвиква абсолютни деформации в изражението на окото /в компонентата му репрезентираща Светия дух в човека/, а чрез него разрушават душата и физиката ни. Абсолютно е и доброто, защото също преобразува погледа на окото към свято излъчване. Затова и вината не е релативна и натрупването й води до Божие възмездие. За Бог най-непоносимо е Упорството ни в греха. То се наказва особено жестоко. И да си припомним думите на Иисус: "Всичко ще ви бъде простено, само хулите срещу духа светаго няма да ви се простят!"

Има център на доброто във вселената, наричано от някои Царство Божие, точно както има център на злото във вселената, наричано от някои Царството на Сатаната. Следователно има Извор на злото и Извор на доброто в нашата вселена.

С поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от Rodenavlotos на 08.09.2014 @ 22:45:24
(Профил | Изпрати бележка)
Безкрайно интересно и образователно е за хора, непознаващи и грам Библия! :))) Благодаря ти, приятелю! Ти си ми като първият буквар!


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 00:27:19
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, приятелко и за високата оценка и за тези споделяния. Трогнат съм и съм особено радостен, че текстът ми ти хареса.

Сърдечни поздрави и прегръдки!: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от anonimapokrifoff на 08.09.2014 @ 23:05:46
(Профил | Изпрати бележка)
Разумът трудно приема библейските писания за вината и първородния грях. Познавайки доброто и злото, човекът се изравнява с Бога, но същият този Бог го лишава от безсмъртие и това е неговото наказание над човешкия род. Нима е човешка вината, че сме създадени по Негов образ и подобие, но не сме Него? Нали Той е Създателят? И сексуалното удоволствие от Господа ли е, или е от дявола? Ако вторият е отговорен, ние ли сме виновни, че се е намесил в Божието творение, или плащаме чужда сметка?
Обикновено на такива въпроси богословите, за да бъдат разбрани, казват: "Просто трябва да вярваш". Е, за мен това нито е толкова просто, нито пък може да ми даде отговор.


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 01:03:48
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за високата оценка, Анонимапокрифоф! А коментарът ти, за който също много благодаря, повдига доста важни въпроси.
За мен няма съмнение, че сексуалното удоволствие не е Божие по произход. То е вид прелест. То е изкушение и съблазън. Истинската велика любов е платонична по същност, защото е любов между душите - тяхното съединяване в нещо, което може да бъде онагледено и с ин-ян монадата. Но човешкото същество е така устроено, че има непоносимост както към любовта, така и към свободата. Почти винаги една велика платонична любов бива "приземявана" чрез плътска. Но плътската любов е началото на края на платоничната любов. Тя я убива.
Данте и Беатриче, Йоханес Брамс и Клара Шуман, са ни дали безсмъртни примери на тази голяма платонична любов, достойна за подражание. В светлината на казаното от теб, си припомням следните две ключови мисли на Иисус:

1. "Аз не съм от света."

2. "Велзевул е князът на този свят."

Обичайки се с безсмъртна и свята любов, ние /като Иисус/ излизаме от света. Но когато се потопим в плътската любов, ние влизаме в света и попадаме във владенията на Велзевул. Така че и тук сме изправени пред избор, кой от двата пътя да предпочетем.
Ние нямаме сигурност, че сме били създадени по образ и подобие Божие. Така е казано, но само в една от версиите на Битие - Битие:1:26, 27. Но в другата версия: Битие: 2:7 се твърди друго:

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

И коя от двете версии е истинската /ако въобще има истинска версия/ е невъзможно да се отгатне. Следователно отникъде не следва, че човекът е създаден по образ и подобие Божие. Това е доста смело допускане, което се дължи преобладаващо на изкусителното ни желание да се приравним към Създателя.

Сърдечен поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от mariniki на 08.09.2014 @ 23:32:38
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
мисля си, че Бог е Любов... а всичко сътворено с любов,
докоснато с любов не бива да носи и грам вина... значи в основите
на Божественото е заложена любов, а вината произтича от човешките
представи и незачитането на Божиите истини... мисана, този текст
навярно ще го препрочета още много пъти... но на прима виста
споделям напълно..



Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 00:29:44
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Маги! С теб сме на едно мнение, както обикновено. Трогнат съм, че хареса написаното от мен и че го оцени високо.

Най-топъл поздрав!

Твой: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от giro на 08.09.2014 @ 23:39:41
(Профил | Изпрати бележка)
майчице мила, ние, простите к...дръвци, сме обречени в пъкления казан...

само едно ще кажа, разбира се от позицията на собственото си несъвършенство: с понятието "вина" трябва да се пипа внимателно и по възможност да се използва по-рядко, сред по-ограничен кръг адресати...

впрочем, вменяването на вина, натардисването, че се раждаме с нея, а и че перманентно сме в нейното състояние, е форма на контрол... всеки женен мъж е виждал този феномен..., изглежда и простосърдечните богомолци са се срещали очи в очи с него, осъзнавайки собственото си нищожество, а поради това, готови на свидни и най-вече икономически жертви, за да се въздигнат до небесата...

Текстът е задълбочен, а аз съм видиотен полуатеист.
Браво на Автора!
Дъ дарк Киро


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 00:36:14
(Профил | Изпрати бележка)
Когато Иисус казва: "Блажени низшите духом, защото тяхно е Божието царство", Киро, той всъщност ни напомня, обикновените хора имат много по-малко опорочен инстинкт за нравственост от от Извисените и Посветените. С една дума - Захвърлете всичко и станете отново деца. Към това на практика ни призовава Иисус, защото децата са най-близо до Божието царство. Книжниците и фарисеите са лицемерци и няма да се докоснат до Платинения Остров, обитаван от Светия дух.

Благодаря ти за коментара!

С поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от giro на 09.09.2014 @ 15:22:32
(Профил | Изпрати бележка)
Хмм... Аз имам една теория: Писаният закон трябва така да съответства на Закона, заложен в нас от Бог, че без да сме го прочели, спазвайки Втория, да спазваме първия...
Или - и без да си книжник /за какъвто аз съвсем произволно взимам заплата/, можеш да живееш според Бога в теб, ако се обърнеш към Себе си, тоест - към Него!
поздрав,
ойларипи и наздраве,
киро

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 20:21:51
(Профил | Изпрати бележка)
Абсолютно съм съгласен с тази твоя теория, Киро. И според мен точно така стоят нещата. Но може да дойде момент, когато вътрешното аз започне /по ред причини/ да ни изневерява. Тогава прибягваме до външното написано.

С поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от Aldebaran на 09.09.2014 @ 02:11:27
(Профил | Изпрати бележка)
Застъпихте онази моя пряка реч-за греховете на децата.Аз съм добър читател и оставам изключително удовлетворен от разсъжденията Ви,естествено подплатени със знания.Проект "Филаделфия" също е претърпял неуспех,може би защото още не се е
родил този,който ще поправи грешката на Алберт Айнщайн,едно от най-грешните деца на не знам точно кой Бог. "Не е трудно да умреш.Трудно е да се родиш." Ако
Бог,когото обичаме е бил в компанията на Елохимите,не намирисва ли Неговото деяние на Грях?Спрямо Тях самите?...Невинен ли е нашият Бог?Не сме ли плод на Неговия Грях?И защото Него все го няма по злощастната Земя,онзи рогатия си прави гаргара с Вярата !!! Не можем да му се противопоставим ,защото ще нарушим основен космически закон.ОТНОСИТЕЛНОСТ. Лао Дзъ казва:"Който няма страсти вижда безпределното..."Мисана,Вие виждал ли сте жив човек,лишен от страсти? Много са-
във всеки дом за душевно болни.Такива ли е трябвало да бъдат Адам,Ева?Ние?
Това разбира се са големи дрънканици от моя страна...Но все си задавам един прост въпрос-Кой ще спаси Спасителя,ако не Неговият Спасител?...Поздрави!


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 04:51:42
(Профил | Изпрати бележка)
Да, така е, Алдебаран! Много мъдри слова изричаш! Проектът "Филаделфия" не е могъл да бъде реализиран успешно по ред причини, но на първо място, защото още не е било дошло времето за подобен проект. Айнщайн със своя огромен научен авторитет, постулирайки "це" за горна граница на скоростите в материалния свят /с помощта на двете си формули, базирани на трансформациите на Лоренц - за масата и за сумиране на скорости, които фигурират във всеки учебник по СТО и ОТО/, постъпи като Юда по отношение на себе си, полагайки инициали в нашумелия парадокс АПР /Айнщайн, Подолски, Розен/, който постулира пък мигновените взаимодействия и пряко свързан с проекта "Филаделфия". Свидетел съм на пълни безумия в средата на 70 години, когато се появи книгата на К.Мьолер "Аксиоматична теория на относителността"!!! Но така е - винаги има времена на мода, или както ни учи Еклесиаст - "има време за събиране на камъни и време за разхвърляне на камъните". Все пак, да не забравяме, че Айнщайн не получи нобелова награда по физика за Теорията си на относителността, а за съвсем друго изследване. Но, както и да се развива човешкият род - с богове, или без богове. С първороден, или без първороден грях, онова, което е недостижимо за нас хората, рано или късно ще ни споходи, след като ние сме неспособни да споходим него. Защото пак същият Лао Дзъ ни учи , че: "Несъществуващото ще споходи всичко съществуващо!"

А дотогава ще си задаваме въпроси за Спасителя на Спасителя, за Спасителя на Спасителя на Спасителя, etc. и ще се измъчваме без отговорите им...

Сърдечен поздрав!

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от mpaloma на 09.09.2014 @ 10:16:04
(Профил | Изпрати бележка)
Докосна ме тази тема! Поздравления за този текст!


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 13:29:07
(Профил | Изпрати бележка)
Много ти благодаря, мпалома, че прочете, оцени най-високо и коментира текста ми!

Сърдечен поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от Gorqsht_snqg на 09.09.2014 @ 15:34:24
(Профил | Изпрати бележка)
Страхотна тема, Мисана...Изключително точно изложена информация, която даже на моменти ме кара да вярвам, че Библията е базирана на факти...Силен си, много си силен! :) За жалост, тези от нас, които ненавиждат организираната религия и всичките й учения (Библията спада към тях), няма как да ни убедиш, а пък до колкото те познавам и не това целиш. Накара ме да се замисля над толкова много неща, основното, че винаги вървя срещу обществените норми...Е, не винаги. Нося дрехи на публични места, но пък душата ми е все сканадално гола...;) Благодаря ти за прекрасният текст и за интересните ти възгледи, особено относно вината и греха...Тъй като аз почти през цялото време се чувствам виновна (дори когато не знам защо)...Най-вероятно, защото не вярвам в онзи отгоре и съм приела пораженската позиция, че тук на Земята Дявола е Господ..."Адът е празен, всички Дяволи са на Земята" Шекспир...Моите най-искрени поздравления: Дени


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 21:01:39
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Дени, за високата оценка и за толкова хубавите думи, които казваш за текста ми!
"Организираната религия", както толкова точно и сполучливо се изрази, беше наречена от класиците на марксизма - "опиум за народите". Според мен с пълно основание. Защото във всички християнски храмове по света се проповядва не толкова казаното от Иисус - нашият Първоучител и Господ и отправна система за морала ни, колкото онова, което е казано казано след него от негови следовници - апостоли, църковни деятели и пр. Ти си абсолютно права, че господар на Земята е Дяволът. Това съвсем ясно и недвусмислено е заявено и от самия Христос в прав текст - Велзевул е князът на този свят!

Но по отношение носенето на дрехи на публични места е позволено и изключение - например нудистките плажове /невинна шега, разбира се/.

Трогат съм от посещението ти и ти желая приятна вечер!

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от Gorqsht_snqg на 10.09.2014 @ 00:59:18
(Профил | Изпрати бележка)
Хахаха, разсмиваш ме с твоите невинни шеги...Аз от нудистки изпълнения не разбирам...Знаеш ме какъв захлюпен и срамежлив индивид съм! :) Няма за какво да ми благодариш - всичко, което казах си е самата истина...За мен си изключителен разказвач...било то в стиховете си или в другите си писания...съчетано с острия ти ум това е чиста проба съвършенство...Ами да, както всяка идеология (включително марксизма, и неговият върл враг капитализма), организираната религия е опиум за народите. Всяка една от тези идеологии се бори за надмощие и съответно главната причина религията да бъде систематично потъпквана от комунизма...не може две системи на един принцип да работят едновременно...Но това си е една друга, по-дълга от Нил тема....;)

Надявам се пак да се засечем тук...и моля те, не спирай да пишеш!

Хубава вечер и на теб, Мисана: Дени

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 10.09.2014 @ 01:52:21
(Профил | Изпрати бележка)
Аз също не съм почитател на организираната религия, Дени! Ти много точно отбелязваш, че всъщност всяка идеология е по същество вид организирана религия. Следователно марксизмът също е религия, макар и атеистична. И правилно отбелязваш, че всяка такава религия се стреми да излови душите на хората /а защо не и телата им/ и се бори за надмощие. Тук сме на една и съща позиция с теб - позицията на критично мислещите хора. Давам примера и с Толстой - вярващ човек и титан на мисълта и белетристиката, който също е бил противник на организираната религия. В резултат е бил отлъчен от църквата.
Начинът ти на мислене е безупречен за мен. Твоето проникновение и принципност в мисленето е вероятно и причината /наред с вродения ти талант/ да бъдеш един от най-силните поети в този сайт. Отбелязвал съм го и преди. А за мен стихотворения като "Урок" и "Богатство" са наистина уникални образци за поезия.
Както казваш отново правилно, някои теми са по-дълги от Нил. Такава е и темата за Вярата. Тоест трябва ли да вярваме и имаме ли свободата да вярваме в различини неща, или пътят от известно място нататък е един. Аз изповядвам второто гледище. Както изповядвам и гледището, че не само историческият Христос е важен, а и мистическият - този който е вътре в нас и се пробужда като стадий на духовното ни развитие. Но темата е наистина много дълга и ще остане за някое есе.

Най-хубава вечер и на теб! Мир и светлина в душата ти, и винаги вярвай, че има някой извън теб, който мисли за теб и не би те изоставил при никакви обстоятелства:

"Самотата има ли ехо
има ли ехо
планини от взаимност
отекват."

/Христо Георгиев из "Бял лист"/

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от Gorqsht_snqg на 11.09.2014 @ 10:21:24
(Профил | Изпрати бележка)
Уфффф, изчервяваш ме, момче! :) Дано съм ги заслужила тези хубави думи.../макар че се познавам по-добре от колкото ти, и знам, че надали/. Но не това е важното. Мен ми стига, че съм докоснала човек като теб, че някой е усетил това, което пиша...Никога не съм писала за слава (или пази Боже! - за пари)...Та, на мен едно такова откровено и разчувстващо признание като твоето ми стигат...Значи си е струвало моето писане! ;) Иначе този факт за Толстой ме усмихна - по нещо си приличаме! :) До него за жалост още не съм стигнала...Но чета Ремарк в момента и той ме е превзел изцяло..."Кой може да живее без забрава? И кой може да забравя достатъчно? Сърцето е пълно с пепелта на спомените. А човек е свободен само когато няма за какво да живее."

За вярата сме си на двата полюса с теб...Аз вярвам, че имам свобода да вярвам в каквото си поискам. Както и другите хора. В такъв случай вярваме в различни неща...Макар че има една единствена вяра, която всички споделяме: Вярата в обичта. Било тя между двама влюбени, между приятели или между родител и дете....всички вярваме в това. Дори и тези, които никога не са били обичани, вярват, защото те самите обичат. Мисля, че това ще спаси света, и ако не него, поне нас!

Оставям те, че ще настигна "Война и мир" скоро! :)

До нови срещи, Мисана! Сърдечни поздрави: Дени

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 11.09.2014 @ 12:44:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за изразеното мнение, Дени! Повтарям, че определено си струва да пишеш и се подписвам под това свое твърдение. И права си, на човек, докато е млад, му изглежда, че има много неща, в които може да вярва. И нека да вярва - по-добре грешна вяра, отколкото грешка при безверие. Но с течение на възрастта, постепенно се убеждаваме, че кръгът на нещата, в които вярваме се стеснява все повече и повече. Така е и като се изкачваш по планина. В подножието - пътеки много. Но впоследствие остават все по-малко, а на върха води само една.
А иначе, собено на този етап, ти вярвай в различни неща:Х, Y, Z, etc.
Постепенно ще видиш отпадането на обектите на вярата ти. Докато стигнеш до Онзи - единственият и мистичният, който няма да отпадне.

Сърдечен поздрав: Мисана

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от ganima60 на 09.09.2014 @ 16:51:08
(Профил | Изпрати бележка)
Поздрави и от мен,Мисана,

Тишина.Пълна тишина,
като в майчина утроба.
Благословенна тишина,
в нея се ражда живота.

Заченати в грях едни са,
а други със любов,
подвластни сме на кармата
и на първородния ни грях.

Слънчев и усмихнат ден!Не знам дали успях да изразя ,това което
мисля.


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 20:23:55
(Профил | Изпрати бележка)
Мисля, че отлично се изразяваш, Ганима, с поетични средства и написаното от теб силно импонира!

Усмихната вечер и умерено с първородния грях!

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от ganima60 на 09.09.2014 @ 22:39:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря,Мисана,
Няма опасност,имам застраховка!
Спокойна вечер!

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 10.09.2014 @ 00:32:18
(Профил | Изпрати бележка)
Спокойна вечер и на теб!

П.С. Освен застраховка имаш и чувство за хумор, което е по-важно.

]


Re: Мисли за вината и първородния грях
от maistora на 09.09.2014 @ 17:01:29
(Профил | Изпрати бележка)
Добър пример в подкрепа на казаното в статията е втората половина на Римляни 14. Интересна е формулировката, която Ап. Павел дава на греха в самия финал на тази глава "...всичко, което не става от убеждение, е грях." Тук той визира самовменяването на вина. По-горе е споменал, че не бива дори и по косвен начин да се нарушават божите заповеди, т.е. чрез демонстративно, съблазнително правене на това което считаме за редно, правилно, чисто, изкушавайки някого да промени убежденията си. Или по-точно да върши нещо не от убеждение. Това не е само пример който касае единствено храната и веганството, разбира се. Според мен, зад него стои принципна позиция.


Re: Мисли за вината и първородния грях
от missana на 09.09.2014 @ 20:17:52
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Красимире! Чрез този ценен коментар ти хвърляш допълнителна светлина върху темата за греха и вината. Това ще спомогне за по-доброто вникване в тази материя на всеки, който проявява дори минимален интерес към нея.

С поздрав: Мисана

]