автор: iren5

Вятърът във такт люлее
пожълтели листа...
На струните на Душата, свири и пее
в ноктюрно е песента.

Върху прозореца ми рапира
есенният дъжд
и той на тъга акцентира,
но спря изведнъж...

Слана... Утро е изстинало .
Есента поставила своя печат...
Нежни акорди от лято отминало
още в мене звучат...

Композира днес есента,
все на минор го избива...
малко тъжна е песента...
А аз... Да съм щастлива избирам!
По-добре ми е така!