автор: Radost-ina

Не сме сами... Не сме сами.
Дали във миг или във вечност?
Морето джазово шуми.
И помежду ни е пътечка.
По нея - стадо от вълни,
преминало е прага Смисъл,
когато с нежност ме плени,
пролазила по твойте ириси.
Сребристи обични игли
бродират в моя свят импресия.
Икона с благослов или
крило над мене се надвеси?
Ти сякаш светло издълба
безбройни стъпчици на зайче –
промени в моята съдба,
докосна женските ми тайни.
Лежи в прахта една лъжа,
че мога утре да сияя,
ако без тебе издържа
в предвидена за двама стая...
Напомнило на син параклис
морето пак ли ми подсказва
с един непредсказуем знак,
лъча на белите ми фрази?

Радостина Драгоева