Лежах в стаята си в локва кръв с 38–калибров куршум в главата.Колко време щеше да отнеме, за да намерят тялото ми? Час, два, може би дори три.Май щеше да е по–добре да не слагам заглушителя.
Защо го направих? Това беше въпросът, който ме измъчваше от часове. Защото не намирах смисъл в живота. Защото нямах сили да продължа. Хайде де, за никой не беше тайна, че бях нещастна и самотна. Може де ме обвинявате, че съм сложила край на живота, подарен ми от Бог, може да кажете, че съм страхливка, която не се е изправила пред трудностите на живота, но нямате представа какво е да си 17–годишната Сара Милер, да си мен.
Всички ме мразеха. Съучениците ми ме наричаха вещица. Гледаха ме с презрение. Никой не говориш с мен. Всички ме отбягваха. Нямах си никого. Сигурна съм, че поне една малка част от вас, знае колко мъчително е това.
Майка ми почина преди 14 години. Аз почти не я помня. Тогава баща ми се ожени повторно. Тя е подобие на мащехата от „Златното момиче”. Сещате се,онази приказка, в която злата втора съпруга глези безобразно много своята дъщеричка, а заварената – ненавижда. Хайде, знаете я. Сигурна съм. Та, да се върна към моята история. Моята мащеха дойде дойде при нас с двете си противни дъщери. Гледа ги като диаманти, а мен... мен просто ме мразеше. Всъщност съм сигурна, че ще се зарадва, поне вътрешно, като ме намерят мъртва. За разлика от нея, баща ми много ме обичаше. Аз още съм... пардон, аз бях, още свиквам с мисълта, че съм мъртва, неговата малка принцеска. Но той често ходеше в командировки и последните 4 години нямаше никакво време за своята принцеса. И така аз бях сама. Нямах си никого, който да ме подкрепя, да ме спре, да ми покаже правилния път и хубавите страни на живота. Сега аз ги виждам и наистина са повече от лошите, но вече е твърде късно за мен. Винаги става така, а? Отиваш на изпит. Прочиташ въпроса. Знаеш, че си го учил, но не можеш да се сетиш точно в момента. Излизаш от стаята. Изпитът е приключил и ти изведнъж се сещаш за отговора на онзи въпрос. Да, всъщност животът е един изпит. Изпит, за който трябва да учим всеки ден.
Ако не го вземеш от първия път,
(Не си могъл да направиш нещо от първия път,)
не се отказвай.
(не слагай край на живота си.)
Ако просто някой въпрос те затруднява, това не е причина да се откажеш,
(Ако имаш пречка в живота си, не го прекратявай заради нея,)
а потърси отговора.
(намери решение на проблема.)
Глупаво е да не завършиш заради един изпит.
(Да се самоубиеш заради проблеми и трудности.)
Отговори се намират.
(Има решения за проблемите.)
А знаете ли кое е най–жалкото? Че никой няма да идва на гроба ми. Не, това беше последно. Спирам да се самосъжалявам. Сега започвам нов живот, макар и в отвъдното, искам да разбера какво е да живееш истински.