автор: rumpel

Аз съм твое добро огледало.
Намръщиш се -
страх затварям в очите си.
Усмихнеш се -
и засиявам цяла.
Захвърлиш ме -
в ъгъла тъгувам скрито…
Но не посягай да пипнеш дъното
под огледалната ми повърхност.
Дълбоко е и ще потънеш,
ако си обикновен простосмъртен.
За чуждите сетива неизвестни
плуват мислите ми на ято.
Ако все пак си решил да влезеш -
спри се за миг пред чертата.
Вътре в света ми е бистро.
Подредено е. И красиво.
Отразявам те цял. А в действителност
съм огледално чуплива.