автор: Rodenavlotos

Този черен квадрат, откъдето излизане няма...
Кой и защо ме е впримчил във него, не зная.
Гледам- но не, не приличам на нищо видяно.
Точка не съм, но и символ не съм на безкрая.

Пълна окръжност съм, нямаща край и начало,
Бяла - изпъкваща ярко на фона на черното.
Мога да стана безкрайност с едно огледало.
Всички представи за мене до днес са неверни.

Тук съм напълно завършена – точка до точка.
В тях мимоходом опират любовно тангенти,
пътьом издействали някаква кратка отсрочка,
малко преди да ги сграбчи на Мьобиус лентата.

Този художник, напомнящ стила на Кандински,
явно навътре е гледал – до сенките в ъ̀глите,
щом като в мен е видял не мадона сикстинска,
а е рисувал портрета ми само с парченце от въглен.