автор: rumpel

Аз те искам, повярвай ми, искам
силно, както се иска бижу.
То е искрен копнеж, и неистов,
вплетен с риск във дантела-ажур.

То е бисерче малко, пришито
към везбата ти с тънко конче.
То е песен, изгубена в жито,
с талантливия глас на щурче.

Свирят своя концерт сред полето
и звезди, имитирайки Бах.
Аз откривам те, точно където
с теб щастлива и бях, и не бях.

Нашта обич е порив измислен
и събира две плахи души.
Аз те искам, повярвай ми, искам,
като стих от магии ушит!