автор: traveling_musician

Как исках с песен такава да сляза
в недрата на Август - бездна във пясъка,
да сглобя тихо във храма на разума
арфа от дух и от сноп водорасли,

да тръгна нагоре по твоята нежност -
хлъзгава, тънка - все да пропаднеш,
да звънна от багри, да съм ти премеждие,
да съм във носия от слънчеви паяжини,

да ти призная, че тъжен певец съм,
светът да е с пъстра покривка от есен,
да сложа на масата каничка с песен,
да чуя надежди в скръбта на Орфей...

Но ето, че нищо до днес не измислих,
а времето с пъсъчен звук ме засипва...