автор: Shadowknight

Не мога да мисля,
да чувствам,
в този миг,
докато пръстите ми
привично
познато
машинално
уморено,
потракват
по клавиатурата на
лаптопа,
докато съм
далеч от теб,
хиляда километра
или повече

Няма значение

Защото това
физически
е само

А инак
съм до теб,
сега
винаги
завинаги -
усещаш ли?

...в сърцето ми,
в сърцето ти,
защото няма аз
няма ти,
има само "ние"

Ти знаеш...

Късно е,
нощта е тиха и спокойна

Мълчи небето, там, навън,
над Рим,
окъпано след есенния дъжд

И само тиха музика звучи
тук, при мен,
докато пиша
пиша
пиша

Не стих,
и не e-mail,
и не поредно оффлайн Кю
а просто...

Думи,
редове,
абзаци,
без рима и без връзка,
за да не мисля,
да не усещам,
колко липсваш ми сега,
в тоз миг,
любима

Сърцето ми чака,
мига,
сутринта,
когато Слънцето ще се усмихне,
още щом събудя се,
и ще знае,
че е дошъл денят,
когато крилете на моята сребриста птица -
една от онези птици,
в небето,
които толкова често
наблюдавахме от някоя поляна,
докато прелитаха над нас, високо,
понесли в себе си толкова съдби -
спомняш ли си?

...ще ме отведе при теб,
у дома, там, където е сърцето ми

И отново,
ще бъдем заедно,
любима.

И ще летим,
и ще бъдем пак

Едно



[2004-Nov-27, 2:45 a.m. - 3:45 a.m.]