автор: apostola

По пътя си назад се връщам
да търся своето начало.
Назад в душата се обръщам
да търся нещо отзвучало.

Намирам стъпките предишни
къде и как съм аз минавал.
Откривам крачките излишни,
които аз не съм съзнавал.

В едно начало триизмерно
живота ми е закодиран.
И всико в него съразмерно
с адска точност е градиран.

А времето следа оставя-
по нея аз се разпознавам.
Въпроси много ми поставя,
а отговори- не познавам...