автор: Albatros

Природата ми праща странни знаци,
но второто ми „Аз” не ги чете! –
не сядам да вечерям със глупаци,
особено! – когато плащат те.

Те можеха – с безкрайните коктейли,
да ми запушат мръсните уста,
и да се търкам – с думички елейни! –
до дясното коляно на властта.

И фигурно да гъна чупки в кръста
пред всеки доморасъл корифей.
Аз ни веднъж в меда не топнах пръсти,
и пазя чисто своето: – Здравей!

За тях съм просто дупката в геврека,
но имат те – от мен! – едно наум,
че мога да мълча до памтивека! –
но – дума да река! – ще е куршум.

Те изкопаха фронтови траншеи –
къртици! – пред народната любов.
И бранят си великите идеи! –
със белезници, палки и пищов.

Но някой ден – аз вярвам, пак ще грейне
на Христо Ботйов огненият лоб! –
в България – салонът за коктейли,
в който аз изсърбах своя боб!