автор: missana

I. Практика на бавното

Бавните сигнали стигат по-надълбоко в мозъка и предизвикват трайни промени. Същото е и с бавните движения. Затова истинската йога е бавна и спокойна, величествена и тиха. Тя стига неусетно до бога на всяко движение, на всяка субстанция.
Следователно всяко наше движение трябва да бъде незабележимо, тихо и смирено, защото е всъщност молитва към бога на съответната /адекватната/ същност, която изразява и оттам към Бога на Универсума.
Спокойствието е дълбочина! Дълбочината е спокойствие!
Следователно бавното извиква живот. То е молитва към божеството /девата/ на
живото и иска да пробуди чрез него /нея/ живот в самото движение. То /движението/ трябва да е едно съвсем бавно и магично заклинание с мистичен оттенък, целящо да пробуди Бога на Универсума, чийто пулс е безкрайно забавен, като на дълбоко спящия, за да може Той да разреши пробуждането на живота. Това е голямата мъдрост на битието: Бог е най-бавният = спящият пулс в безкрая. Затова безкрайнобавният стига най-бързо до Него…
/Смирението съчетано с усещането за неразгаданото живо = контакт с Бога/
Бог е най-бавен от всичко, за да е във всичко и за да може всичко да е в него!
По този начин Той е неуязвим и недостижим. И наистина, бързото не може да
порази Безкрайнобавното /макар че поразява бавното/, защото То е само фон за неговата изява. За обикновените хора е важно да знаят /тъй като забавянето тъждествено с Бог е недостижимо за тях, освен в Йога/, че практически те са по-неуязвими когато се “движат”, отколкото когато “стоят” неподвижно. Това е така, защото светът, в който живеем може да бъде оприличен на голям град. Дяволът /= Провидението/ упорито ни търси в този град, проверявайки улица след улица и ъгъл след ъгъл и рано или късно ще ни открие, като се натъкне на мястото, където “стоим” неподвижно. Но ако намерим подходящата стратегия на движение в този град можем да избегнем или поне значително да отложим срещата си с Него.
Безкрайнобавен – Бог е Градът. Дяволът живее в Него. Той никога не ще Го
открие като нещо което търси, за да Му навреди. Защото той търси в Него, а не Него. Затова никога не ще Го срещне и познае!


ІІ. Следствия от практиката на бавното

1. От практиката на бавното следва дихателната техника на безкрайнобавната и
сладостна люлка /известна под наименованието “Тала Юкта”/. Щастлив е онзи,
който я практикува. Младостта се завръща в него. Защото Бог е вечно млад, а той е стремящият се към Бога.

2. Практиката на съня:

Удължаване и забавяне на съня и усещането му като действителност /като тъждествен на действителността/.
Респективно скъсяване на времето, когато сме будни и изживяването му като сън. Тоест бавно, стигащо до безкрайнобавно действителизиране на съня и бързо сънуване на действителността. С други думи, сънят да стане бавна действителност, а действителността да бъде превърната в бърз сън.
Това е висшата практика на Йога. Защото Бог не различава съня от действителността и логиката на съня е по-близо до божествената логика, отколкото човешката. Бог сънува действителността и действа като в сън, затова такъв трябва да бъде всеки истински йогин /= стремящият се към Бог/.

3. Практиката на всеки две противоположности:

Когато искаш да осъществиш акт на познание над едно неизвестно /което принадлежи на твоята противоположност – на не-аза ти/, трябва да "потопиш" това неизвестно в една действителност и после да приложиш към нея практиката на съня.

ІІІ. Заключение:

Бог е безкрайнобавната /дълбинната/ същност. Както когато искаме да видим нещо много скрито в кадъра, забавяме докрай лентата. Така, ако съумеем да направим “лентата на движението” безкрайнобавна, след мъчително и дълго взиране ще видим /ще почувстваме и усетим/ “на дъното” най-скритото, което при всяка по-висока скорост остава Неосезаемо /= Бог/.

Бел. на автора: Това есе съдържа изцяло оригинални мисли на автора, които се публикуват за пръв път.