автор: KMiddleforest

Преди да съмне, вече ще съм с гръб
към твоя изгрев с дивите поляни.
Животът ми вървя по тънък ръб -
окаян, може би, но не разкаян.

Понякога се спускаше тъга.
Понякога се случваше мираж от радост.
Преди да си отида, ще те нарека
със име на небе, което е валяло.

Преди да вземе нищото превес
и празнотата да кънти от всяка дума,
ще те погаля с онзи ненаситен жест,
със който музикантът гали струната.

Обеси се сънят на лунен сърп.
Преди да е представа за пристанище,
една любов е смъртоносен ръб.
Подхлъзвам се. И няма да се хвана.