автор: Rodenavlotos

Сама на себе си и жертва, и палачът,
и публиката - с палеца надолу,
и малкото, които с мене плачат...
С нахлузената риза от коноп на голо,

превалям билото живот – онази права,
в която минало и бъдеще се срещат.
Приготвеното ми въже е здраво.
Излят е восъкът за свещите...

И всеки ден смъртта ми е възможна,
ако не бях така хазартно вкопчена
в живота, любопитна може би,
кога съдбата-крупие ще пусне топчето

в рулетката-живот. Залогът ми
сега е вече всичко или нищо.
От думи-жерави не се печели много -
те падат в жертва на сачми и хищници,

но затова пък стават за последна.
И аз отчаяно от нея се възползвам.
Отгоре съдията-Господ гледа,
а думите ми падат като рози

върху капака на ковчега на живота...
И мисля си: „Сега ще се смили!”
Но той мълчи и не променя вота си.
И дъжд от птици и цветя вали.