автор: Illi

Вятърът фучи сред дървесата,
сграбчва жълтите листа,
понася ги високо в небесата
и спуска се отново към мократа земя.

Сивият есенен вятър в сивата, мокра мъгла,
бродник, покой не намерил за своята празна душа.
Същият вятър, който през зимата ще духа бясно в снега,
скитникът, обречен навеки на самота във студа.

Онзи леден есенен вятър, който се блъска в стъклата,
понесъл със себе си капки есенен дъжд,
вятърът, който плаши нощем децата,
а после утихва - ей-така, изведнъж.

Вятърът, който сърдито бучи,
прах, листа и боклуци подмята,
заслепява на слепите хора слепите, празни очи,
и стихва, тихо прикрит във тревата.

Вятърът, който изскача на прашния път
и се втурва колите да гони,
настига ги и блъска в стъклата прахът,
вдигнат от преминаващи камиони.

Вятърът, жесток, пронизващ, студен,
скитникът тайнствен, самотник без спътници,
завърна се тук през първият есенен ден
и, преминавайки, поздрави сивите пътници.

Албум Есен