автор: Albatros

Аз винаги пристигам след това.
И никога не знам какво се случва.
Каквото става в моята глава,
е за мнозина дейност, твърде скучна.

Дали пилее изгревът сребро,
ръжда ли капе в склада за траверси –
един Еркюл – за краткост! – Поаро,
разследвам всички невъзможни версии.

Живея – и съм жив! – в криминале,
което може да не ви се случи,
ако освен четете някак зле
живота ми – случаен частен случай.

И сигурно ще свърша някой ден –
психясал, в някой тъп приют за луди,
ще гаснат във креватите край мен
един Иисус! – и двама-трима Иуди.

Ще плаче Наполеон с шише менте
за Ватерло – на топлата ми пазва,
и с картите Таро – едно тесте,
на всеки бъдещето ще предсказвам.

И ще ме маже с риванол и йод
сестричката – след нощните инжекции.
Поне ще спра да давам своя вот
за идиоти – в изборните секции.

И свиждане ще имам всеки ден
с Божествените ангели на Рая –
дванайсет санитари в бял леген! –
ще ми сметат перата най-накрая.

Но аз – нали съм хитър – свих едно,
и пиша – с мозък, в Космоса залутан.
Дано съм жив – да видя Бог – дано! –
поне веднъж! – да слезе във приюта.