Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Преспал в бърлогата на отчаянието,
денят без теб, разчорлен и брадясал,
изглежда скитник, търсещ подаяние.
Но днес вселената е много тясна -
така смалена, за кафез дори не става,
за да затворя в него птицата-тревога.
Ръката - милосърдната, която дава,
е в гипс навярно днес и аз не мога
да я докосна, нито пък да я целуна.
Така разядена от неизвестността,
душата ми изглежда кратер лунен
или дърво със корени, но без листа,
или на кошер, от пчели опразнен...
Вселената ни до микрон се свива,
когато, след душевната инвазия,
някой завинаги от тебе си отива.
Публикувано от viatarna на 14.08.2014 @ 11:21:16
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"След инвазията" | Вход | 5 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: След инвазията от Dimi на 14.08.2014 @ 11:57:03 (Профил | Изпрати бележка) | Вярно е, че след такава инвазия, някой няма да може да се побере в душата ти, свита от пепел и димящи рани. Но пък добре казано! Моята ръка не е гипсирана. Прегръдки от мен! |
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 14.08.2014 @ 12:18:30 (Профил | Изпрати бележка) | :))))))))))) Благодаря ти, мила Дими, за разбирането и протегнатата ръка. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: След инвазията от erka (elokolska@abv.bg) на 14.08.2014 @ 13:02:47 (Профил | Изпрати бележка) | :)...чета го това и се питам, възможно ли е, някой или нещо
изобщо да си отиде от душата, ако веднъж вече е влязло там...
...а май и друг път, съм те питала същото ;)
Поздрави! :) |
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 14.08.2014 @ 13:19:13 (Профил | Изпрати бележка) | Не, на практика никой не си отива, поне в буквалния смисъл, от паметта ти, но физически- прекалено често. Болката от физическата загуба е прекалено силна. Опитвам се да я предам, но доколко успешно, не съм сигурна. Не знам дали успях да отговоря успешно на въпроса ти, Ел. Всеки човек си има своя гледна точка. Аз пиша онова, което аз чувствам и не искам да го внушавам като догма на никого. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: След инвазията от erka (elokolska@abv.bg) на 14.08.2014 @ 14:42:41 (Профил | Изпрати бележка) | :)...при мен догмите са догма ;)
Извинявай, ако съм сръчкала огъня!
Прегръдки! :) |
]
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 14.08.2014 @ 15:11:03 (Профил | Изпрати бележка) | Не, няма проблем:))) Прегръдки!
Уф, излязох за малко в обедната почивка и ми стана малко кофти от жегата. Не излизайте! :))) |
]
Re: След инвазията от missana на 14.08.2014 @ 13:09:05 (Профил | Изпрати бележка) | Изстрадана и силна поезия! Всеки миг ни напуска някой, дори това да е само самият миг. Ефимерно и нетрайно, битието ни се рони и разпада. Живеем в развалините му като клошари сред отломки от спомени и огризки от любов и оскъдни емоции. Нима това не е повод да се напише прекрасното стихотворение, което ти си написала, Светла?
И слава богу, че си го написала, защото все някой трябва да го стори, а в този вид стихове ти си ненадмината.
Поздравление за перфектното стихотворение!: Мисана |
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 14.08.2014 @ 13:15:18 (Профил | Изпрати бележка) | Ведно действително състояние на тревога и неизвестност за близък човек, поисках да предам онова чувство на безвъзвратност, което обхваща човек, когато обича някого силно и изведнъж този човек си отиде- било в преносен, било в буквален смисъл. Не знам дали съм успяла. Но това беше идеята. Благодаря ти, че хареса и го оцени така. Поздрави и прегръдки! |
]
Re: След инвазията от giro на 14.08.2014 @ 13:21:48 (Профил | Изпрати бележка) | красиво, дълбоко, вълнуващо
"някой завинаги от тебе си отива" бих заменил със "завинаги от тебе някой си отива" - струва ми се по-ритмично
"кошер от пчели опразнен" - вълнуваща и картинна метафора
"Ефимерно и нетрайно, битието ни се рони и разпада. Живеем в развалините му като клошари сред отломки от спомени и огризки от любов и оскъдни емоции." - стига бе, това е много отчаян поглед към настоящето, сякаш го няма, а ние страдаме по миналото... а любовта си е Любов, даже и на огризки...
поздрави на Автора и на всички!
Киро |
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 14.08.2014 @ 15:14:42 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, приятелю, за този чудесен коментар. Това образно сравнение- за "ефимерното и нетрайното битие, което се рони и разпада" е на Мисана. Той винаги е много емоционален и поетичен. По-добре го е казал от мен:))) А любовта си е Любов, дори и невъзможна, дори и на огризки. Много си прав. Поздрави! |
]
Re: След инвазията от Rodenavlotos на 16.08.2014 @ 14:05:25 (Профил | Изпрати бележка) | Ние сме творци. Рисуваме картини, образи, емоции. Поезията е уловен миг, уловено състояние на душата. Не искам никой да се усеща така, както съм го описала, но се опитах да предам тези чувства. Радвам се, че хората го оцениха. Благодаря ти, Маги! |
] | |