автор: lennichkata

Помниш ли,
помниш ли,
как бях жадна за теб
и как жадна
потъвах
в очите ти?

Помниш ли,
как смълчана отпред,
глупаво
криех
сълзите си

и как всяка надежда,
че ти
ще си мой-
погребвах
там
сред
лъжите си.

Кажи ми-
помниш ли още
зимната приказка
и червеното вино
разлято в очите ми?

Помниш ли
лампите улични
разлюлели снега
в светлини,
когато денят се
загубва и
нощта оживява
в искри?

Помниш ли ме?-
Как те обичах
и
как
те целувах
в студа?
Ръцете ми
бяха премръзнали,
а твоите-
топли..

и под снега
вървяхме,
а нямаше път.
Навсякъде бялото
светеше
Кристално и светло-
звездите
трептят
между нас
и през нас

светеше
и ни обричаше..

сам Господ
се смееше
на нашето безумно
и младо
завинаги заедно.

Обичаш ли ме още?....