автор: salza

Тъмно е, защото твърде много се стараеш.
Леко, дете мое, лекичко. Научи се да правиш всичко леко.
Да, нека на сърцето ти е леко макар чувствата да бушуват в теб.
Остави нещата леко да се случват и леко се справяй с тях.

Бях така ужасно сериозен тия дни, точно като лишен от чувство за хумор самодоволен глупак.
Леко, лекичко – това е най-добрият съвет, който някога съм получавал.
Дори когато се изправиш пред смъртта.
Да няма у теб нищо тежко, злокобно, дръзко.
Без реторика, без кресчендо,
не се превръщай в самоуверената персона, която слага познатата маска на Христос или малката Нел.
И разбира се - без теология и метафизика.
Само фактът на умирането и фактът на ясната светлина.

Така че, хвърли багажа и смело напред.
Около теб има подвижни пясъци, които ще пропадат под краката ти,
ще се опитват да те завлекат надолу
към страха, самосъжалението и отчаянието.
Ето защо трябва да стъпваш толкова леко.
Лекичко, безценно мое,
на пръсти и без багаж,
дори без торбичка,
тръгни така – леко, без нищо да ти тежи.