автор: mitkoeapostolov

Свърши световното по футбол в Бразилия и докато текат началните стадии на лига Европа и шампионската лига, негово величество зрителят има малко време, за да осмисли последните развития в любимия спорт.
След няколко-седмична почивка отварям спортните всекидневници и съм залят от трансферни новини. Тъй като това е напълно нормално по това време на годината се опитвам да вникна в съдържанието на информацията и оставам поразен- всички качествени футболисти от световното първенство и изминалия клубен сезон, които не играят в отбори от топ 10 в световен мащаб са на път да сменят клубната си принадлежност в посока повече пари и слава. Интересно ми е дали ще постигнат целите, които си залагат като поставят личната изгода над отборния дух?

Да вземем за пример отборите, които направиха приятно впечатление от отминалия клубен сезон. Лично за мен блеснаха няколко надежди за бъдещето на футбола в Европа- Борусия Дортмунд в Германия, Саутхемптън в Англия и Атлетико Мадрид в Испания.

Стилът и философията, които Юрген Клоп налага в Дортмунд от няколко години са уникални. Разчита се на млади момчета, голяма част от които са излезнали от академията на клуба. Няма звезди- има отбор: много сходно с философията на германския национален отбор използвана за спечелването на световната титла. За съжаление, много от отличните изпълнители се помислиха за по-добри от съотборниците си и напуснаха в посока „по-големи“ отбори: агресивният Нури Шахин към Реал Мадрид, бързоногият Шинджи Кагава към Манчестър Юнайтед, безпощадният Роберт Левандовски и техничният Марио Гьотце към Байерн Мюнхен. По ирония на съдбата, до момента нито един от тях не е успял да достигне висотите на качеството и постоянството показани в Дортмунд.

Постиженията на Саутхемптън в Англия са още по-впечатляващи. Докато Дортмунд е традиционно добре подкрепян и финансиран отбор в Германия с огромен стадион, препълнен на всеки мач, Саутхемптън е малък провинциален отбор на Албиона, който не се радва на широка подкрепа, както в родината си, така и в чужбина. Светците, които бяха нарочени за изпадане успяха да завършат в първата половина на класирането. Рецептата за успех отново се базираше на група млади играчи успели да създадат колектив. За съжаление крайният резултат от успеха на отбора е същия. Още преди да завърши мондиала, големите „акули“ в Англия развързаха кесиите и прилапаха на готово вече изградените таланти. Ливърпул взе бързоногото крило Адам Лалана, опитния нападател Рики Ламбърт и солидния защитник Деян Ловрен. Манчестър Юнайтед привлече стената в отбраната Люк Шоу. Централният полузащитник Морган Щнайдерлин и нападателя Джей Родригез също поискаха да напуснат в посока по-големи отбори. За сега ръководството ги задържа. С нетърпение очаквам да видя дали тези играчи ще се реализират в новите си клубове или ще бъдат рапродадени обратно към по-малките отбори подобно на сагата с Анди Карол, който бе закупен от Ливърпул за рекордна сума и след това бе безславно продаден на Уест Хям. Или пък ще се повтори избора на боготвореният на Анфийлд Фернандо Торес, който пое в посока Челси на лов за повече пари и трофеи, само за да стане тъжен пример за провален талант?

Отборът на Атлетико Мадрид сътвори истински фурор в европейския футбол през изминалия сезон. С бюджет десетки пъти по-малък от този на градските галактически съперници Реал Мадрид и тики-така каталунците от Барселона, Атлетико успя да ги измести от пиедестала на испанския връх и бе на няколко минути от това да го стори и на европейския. Наградата? Голяма част от отбора бе разпродадена през лятната пауза. Звездата Диего Коста, непробиваемият Тибо Куртоа и Филипе Луиз напуснаха в посока Челси. Има и апетити от „големи“ клубове към останалите играчи. Отново излиза, че отбори, които влагат време и ресурси да изградят боеспособен състав могат да се надяват единствено на пари, които исторически не са довели никой от тях до повторен успех.

Една група от Европейски отбори консумира като паразит новосъздалите се таланти от всички първенства- Байерн Мюнхен, Челси, Манчестър Сити, Манчестър Юнайтед, Ливърпул, Реал Мадрид и Барселона (в миналото Милан, Интер и Ювентус се включваха в тази надпредвара, но поради сегашните си финансови ограничения са все по-тихи на трансферния пазар). Успехите на Манчестър Юнайтед от края на деветдесетте и Барселона до преди години, които се дължаха на добре изградени и поддържани детско-юношески школи бяха сред малкото свежи моменти на фона на вече скучните и предварително подредени Европейски първентства.

Аз лично съм любопитен да видя дали тези, които днес с лекота избират по-лесния път на парите и изградените фаворити ще са сред печелившите утре?