Обичам да намирам себе си,
след хиляди препятствия
да се завръщам
в тялото си,
да се чувствам жива.
Обичам да усещам слънцето
на отминаващата есен
меланхолично как гали
ръцете ми
и в светлина ме къпе,
бягайки от облаците.
Обичам да полягам върху шумата,
неволно да посипвам себе си с листата й,
да плувам в океан
от удоволствие,
когато загася си лампите.
Животът може и да не е
приказка,
но дневните кошмари
съм прогонила.
С любов обсипвам всичко
около себе си,
когато жива съм,
аз съм щастлива.