автор: atom

По времето отпреди времето
животът беше нещо чисто.
Сега живеят неродените -
остналите да му мислим.

И мисълта е антижизнена,
и всяко чувство, всеки усет...
От този глад за жива истина -
по-живите измами вкусих.

С едно насрещно отегчение
се гледаме безрезултатно.
А искащият още време е
на отегчението брат му.

Сестрите им са черноокички
и податливи на съблазън -
изпращам им букет и почести
за всеки техен жест напразен.

Това почти е медитация,
но тя е само дреха връхна.
Светът е пълно безобразие.
Без образ - аз ще си отдъхна.