автор: Rodenavlotos

Сега, когато цялата ми същност се избистри
и стихнаха най-малките вълнички,
през филтъра на времето пречистила
и утаила постепенно всичко,

което е отравяло във мен живота,
започнах да изграждам нов коралов риф -
от дъното, от нулевата кота
и да го правя още по-красив.

Ще кажете- това е невъзможно.
Ти си свърталище на ветрове, момиче!
Но в мен утихна вятърът тревожен.
Остана бризът, който ме обича

и само леко къдри уморената повърхност.
Отвътре е спокойно и красиво,
отгоре водни птици пърхат
и като никога се чувствам жива, жива...

почти съпоставима със планктона.
А той е повече от всичко оцеляващ
и надживяващ земните тектоники.
След него само светеща следа остава.