автор: 40skies

В сряда вечер мама е тъжна.
Слуша Албиони и мълчи.
Мълчи темерутски.
Не пие кафе.
Не слага на масата
белени портокали.
А само притихва в другата стая
и плаче до съмнало.

– Бях любима,
станах майка,
а сега бавно
се превъртам в дим
и пепел от цигара
край третата му чаша с водка.