автор: jantreya

Мизантропат странни мисли по дъската ми разхлопана.
Този тропот дразни мрака и пропъжда моя сън.
Аз ги гоня, те се връщат. Между натиска и опъна
изкривява се животът ( и дърветата отвън).
А душата филантропна се оттегля малодушно.
Скрива бързо под матрака чистите си времена.
Искам бяла и невинна при душата да се гушна
в тази тъмна и спокойна подматрачна тишина.
Кой ги храни тези мрачни, мисли черни, мизантропни?
Битието, обществото или моята дъска?
Пак ще бъда филантропна.Този тропот ражда ропот.
Искам брадва, та дъската на трески да насека.