автор: giro

Чета – „Обидно малко публика на Награди Пловдив”.
Кофти!
Ама дай да видим сега:
Ако някой го е подминала публиката и той е обиден, публиката ли го е обидила?
Ето - има артисти, за чийто спектакли билетите свършват месеци по – рано. Има /културни/ събития, които препълват залите, зъболекарски кабинети, пред които се чака с часове, адвокатски кантори, които не смогват от клиенти, автосервизи, поправящи коли от цялата страна, зарзаватчийници с истински домати... За всички останали е криза, тежка криза.
Вярно е – кризата е виновна, не публиката. Но не и икономическата криза, нито пък „духовната криза”. Като чуя туй, последното, и ми се досира – икономическата криза е виновна на мързеливите пролетарии, превърнати от немай къде в еднолични търговци, а духовната – на творците, чийто сили не стигат, за да разберат дори самите себе си...
А виновна е кризата в мисленето.
Няма ли да се простим с благата на другарката Л.Живкова. Нейната хранителна кърма свърши преди десетилетия, но ние още оригаме на нея и си отваряме човчиците, белким лапнем некоя възкръснала цица – непременно безплатна. Веднага след това вече сме велики. Това е факт, ама публика няма.
Обидените имат нужда от лопати.
Мазоли – да, обиди – не!
И така:
Докато Друг, а не Публиката, решава, тая публика ще липсва. Другият ще определя, а Творецът-бенефициен горко ще ридае – той е Избраният, а в тази „духовна криза” ще си умре неизвестен и неоценен, заради нищо не разбиращата Публика.
Кофти, кофти, ама иначе гот!