автор: osi4kata

O, малка моя....Хубава Жервез,
над бледите води изгрява слънце.
Среши косите си измити и излез,
за да се съмне.. Да, съвсем да съмне.
О, моя малка, хубава Жервез...
Нощта отлитна ,черна пеперуда
и белите ти слънчеви ръце
като лъчи се спускат и ме будят.
Трептят край теб. Две тънички нозе
те носят като песен, без посока.
Реката бърза, бърза към море...
И става по-дълбока, по-дълбока.
О, светла сянко. Хубава Жервез,
очите ти са тъмни, черни нощи...
Удавили са няколко мъже,
но си невинна. Милостив е Господ
към теб и към реката. Тя върви.
Вървиш и ти по нея. По водата.
А горе слънцето кърви.
Красива си Жервез и красотата,
която притежаваш носи грях.
Греховно слънцето напича.
И младостта избухва в смях...
Защото всеки я обича.

Р.С., 2014