автор: iren5

А днес ще пиша за Любов. Защо ли? След като толкова книги има за Любовта? Преди време бях на един семинар и там трябваше да отговоря на няколко въпроса. Не си ги спомням вече. Но си спомням един – „Как ще се казва първата ви книга?”
Тогава дори не пишех, но отговорих „Любов”. Сега подрасквам по нещо, вие, които четете това, знаете. Добро или не до там, то излиза от мен... с Любов...

"Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам” и „обичам” ?!
- Не, Прасчоо... Не знам... Кажи ми...
- Разликата е там, че ако „харесваш” едно цвете,
ще го откъснеш, но ако го „обичаш”, ще го поливаш всеки ден!"
Алън Милн

Любовта... За нея много се пише и в същото време сякаш не може да се разкаже, опише, що е това Любов. Тя се усеща, не може да бъде разказана. С нея бъркаме много други чувства – страст, симпатия, благодарност, страх, самота, неудовлетвореност, ревност, търсене на сигурност или признание и вероятно много други, които често могат да съпътстват, но не... нямат нищо общо с Любовта.
Уж заради Любовта, ние се променяме, примиряваме или по-точно „скриваме” понякога в някаква черупка, наказваме... Всъщност търсим одобрение... Но това не е Любов...
Имаме очаквания, виждания, кой и как трябва да ни обгърне с Любов и... смятаме, че даваме...
И даваме, но какво? Даваме това, което искаме ние да получим. Това имаме, това умеем, това смятаме, че е ценно...
Вслушваме ли се в човека отсреща? Познаваме ли го? Искаме ли да го прием с цялата болка в него и с всичките му несъвършенства, които има? И да го обичаме с тях. Да го обичаме не „заради”, а „въпреки” тях?
Влюбваме се и почваме да опипваме почвата - Взаимно ли е? Отговарям ли на стандартите му? Честно ли е? Правилно ли постъпвам? От това ли се нуждая? Дали не ме използват? Дали няма да ми се присмеят? Мога ли да изразя себе си?
И „Обичам те!” става чувство, което искаме да скрием, не признаваме, заравяме... от страх и несигурност. И затваряме Душите, само защото някъде по пътя ни някой не го е било грижа за нас. Наранил ни е, унизил ни е, заболяло ни е... Има ли страх – идват демоните...
Разбирането, че признаването на това чувство няма да ни принизи, ще ни помогне да полетим. Защото Любовта е предизвикателство. Да отвориш сърцето си, да разголиш Душата си. Искаш да отдадеш на страстно, романтично и свещено приключение с някой? С Вяра, Надежда и отворена Душа?
Тогава ще е прекрасна! Но докога, питате? Какво става после?
Не знам до кога... От нас зависи и... до когато трябва. Но ако искаме да я запазим – не трябва да „откъсваме цвета” , а да го „поливаме” всеки ден. Някой би казал вероятно – с годините във връзките се намества рутината. Целувката не е онази целувка, прегръдката не е същата... Да, трябват усилия! Поливаш цветето всеки ден, почистваш от бурени, наторяваш, пресаждаш... грижиш се. Но не по задължение, а с Любов. Но не Любовта свършва, ние я убиваме. Забравяме да я поливаме... Забравяме, че можем да прегръщаме телата си нощем, да прегръщаме и обичаме умовете си денем, но най-важното Душите си всеки ден... и денем, и нощем... Правя ли го – значи те обичам! Ако ти го правиш за мен – значи ме обичаш... Сякаш... просто е...?