автор: severianin

Надувам флейта сред възторга на кретени
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”

Вървя напред със стиснати очи!

И не защото съм незрящ сред здрача,
и не защото в здрача не личи
оная пропаст, към която крача;
и не защото падна мрак край мен,
а аз обичам да сънувам в мрака...

Не искам просто всеки божи ден
да виждам в пътя ми какво ме чака!

Защото до самия тъжен край
поредица от залези се ниже
и никога септември не е май,
и всеки ден пристига с нова грижа;

защото се овълчи този свят
и затъпя, от мъката си смазан,
и тоя, редом с мен, не ми е брат,
а точи вълчи зъби с поглед празен...

...защото грозотата с щурм превзе
живота ни и той изтича скапан,
и в своя път преплитаме нозе
със стиснати очи, с език прехапан.

Но аз нали за друго се родих –
за изгреви, за пролети да пея,
за красотата да напиша стих...
Без песни ми е трудно да живея!

Но моят ден ме пари и горчи,
и пошла грозота се блъска в мене.
Аз крача сам.
И стискайки очи,
надувам флейта сред възторга на кретени!