автор: PetarPJ

Принцът, принцесата,
конят във бели доспехи,
банално.
Художникът, четката,
листа с недовършена Ти,
трагично.
А римата, строфата,
неосъзнати отвътре в поет,
оставил да кажеме
лист до цигулка,
натежал след целувка
с мастилото.
Клиширано.
Ние сме други –
надбягали хорските думи,
неписани рими,
незнайни на никой поет,
нерисувани сенки,
танцуващи румба,
или може би валс
след игра
на пердето със вятъра.
Ние сме –
портокалова страст
във панер със лимони,
ако щеш
и после цунами по пясъка,
набиращо сила
във някой оазис във Африка.
Ние сме вятъра,
рошещ перата на птиците
и после опънал платната
на два ветрохода,
разминали себе си,
кaкто ти днес ме подмина,
устремена към утре.