автор: Valens

Когато все още се чувствах щастлива
и всичко си имаше цвят, аромат;
когато с наивност и вяра заспивах
че мога да плувам до чудния бряг;
когато на дребните пречки се цупех,
а можех да махна с ръка: „Забрави!“;
когато се взирах с огромните лупи
из малки прашинки да търся вини,
тогава не знаех, че може внезапно
тя, бурята, нашия полет да спре,
земята под мен изведнъж да пропадне
и вече да нямам аз синьо небе.
Тогава не знаех... Защо ли не знаех,
че крехко-чуплив е в сърцата мигът?!
Отлитна далеко... А можеше заедно
с глухарчена обич да стоплим света.

Валентина Йосифова
21.03.2014 г.