автор: AGRESIVE

Тя плува надолу към своята същност,
дълбоко в ръждата на нощната влага.
Човърка звездите със своите пръсти
и сякаш успява за миг да ги махне.

И сякаш смалява луната до зрънце,
в юмрука присвит като топче олово.
Защо ли е толкова мъничко слънцето?
Защо не изгрява през мрака отново?

Тя свива юмруци, кръстосва ги двата,
отпива от чашата с вкиснало мляко.
Готова за бой - да се бие за щастие,
тя просто ще трябва...ще трябва да чака.

Дали ще успее? Дали ще умре?
Дали от звездите ще светне небето?
Два силни юмрука със силно кроше -
сама срещу себе си в бой за последно!

И пада, и става, сълзи за море.
Най-лютата битка в нощта се провежда.
Убива от себе си... Кой ще я спре,
да грабне за себе си малко надежда?