автор: vladun

Навън е пълнолуние
и месечината, в завършеното си великолепие,
върви наперено по абаносовия подиум на мрака;
но след това
напетата луна ще изтънее и топлата снага ще се стопи
до тъничка дъга, която новия си звезден миг ще чака.

Така и любовта
сред яркия разцвет на хубостта си почва да линее -
тъй както изтощената луна - минава в друга фаза;
с търпение,
огромно като космоса, побрал се във сърцата - да ги сгрее,
до следващото изобилно новолуние ще я опазим.