автор: giro

Като гимназист се впечатлих от една весела максима: "Важното е хлябът да е бял, пък хайверът може да е черен!"
По онова време белият хляб беше бол и всеки купуваше само него, даже за кокошките и за прасетата.
Сега станахме малко префърцунени, та търсим непременно черен хляб с най - малко 150 вида семена, фибри и тинтири-минтири. Пък кокошки и прасета нямаме. Нямаме и черен хайвер, но пълно щастие също няма.
Сетих се и за друга максима от онези години: "Какво му трябва на човек? - един комат хляб и голяма бяла яхта."
Мм...даммм! Хляб има, бе, не е като да няма. Друг е въпросът, че вече никой не го яде на комати. За богатите е невъзпитано, а за бедните - неизгодно. Ама яхти има ли?

Тръгваме от южния бряг на Полуострова с една бяла яхта, вярно - неголяма. Иначе - компания, веселба, совиньон блан и още куп разпознаваеми неща, не съвсем евтини.
Порим сапфирения копринаж на Егея и мислите ни тихо цвърчат на нескончаемия субтропичен огън. Щастливи сме - свободата пълни ветрилата на платноходката, а ледът в чашите все звъни нетърпеливо. Няма вълни. Та нали именно от тях сме избягали с тази мъничка лодка.
Капитанът е готин - говори английски като циганите български, но нашето есперанто е дибидюс същото.
Доядоха ни се октоподи. То това асъл е хит по тези географски ширини. Някой се гмурна да ги фаща с харпун, пък друг фърли въдицата. Тия още се мъчеха в световния водоем, а октоподът вече на масата - печен на жар, полят с балсамов оцет, лимон и зехтин. Псевдогурме, но с превъзходен вкус. Айде, удавници! Атракция няма, ми давайте виното!
Ядем, пием, а след два-три часа и малко поокаляхме морето откъмто фарватера.
На хоризонта - островче с бели къщички. Приближаваме - синя дограма, смокини, маслини, закуми и дрън-дрън-та-пляс. Ембематичен кич, в чиято действителност до момента не вярвахме.
Айде сега и малко узо при Алексис Зорбас или който и да е там местен херой с гръцко име и световно значение. Узото е полезно за стомаха, както шкембе-чорбата за главата..., сутрин.
Момичето в компанията - тайна веселячка с дискретен подход към истината в живота, изпи цяла чаша от 50 мл. Май не се напи, но ребром заяви, че ще я приберем на връщане от баш сега започналото ни пътешествие.
В тези безветрени дни това заявление ни дойде като леден ураган. Жена на борда е зле според всички моряшки предания, но без жена на такова плаване си е ужас, братче! Мръсните чинии и чаши, потните фанели и гащи, смуторлявените кревати и вунливи възглавници..., лъскавото дупе...
Изразихме категорично несъгласие и приведохме аргументи, изсмукани даже от Еразъм Ротердамски и неговата Възхвала на глупостта или каквато и да е там възхвала.
Тя все пак остана на миниатюрното островче и ние, за да съхраним достойноството си, я презряхме, заради кичозния избор - и баба знае да стои на райски кътчета, ама шъ тъ видим, убавице, като останеш самичка в рая. Фериботът е веднъж на 14 дена, а цената му шти изде сички октоподи за годината.
Отначало леко тъжни и предадени, после пък съвсем свободни, обикаляхме бая време из лазура, изсушавани от сахарските пориви и алкохола в кръвта.
Връщаме се на островчето, а там - карнавал. Всяко лято жените му празнуват Деня на Атлантида. И те не знаят какво аджеба е това, но на децата си разправят, че са наследници на атлантите - красиви, умни, владеещи света. Жени демек!
Най - отпред нашата, някак си по - знойна отпреди красавица.
Айде бе, връщаме се!
Пичове, елате у дома! Кир Зорбас е сварил рибена чорба, а рицината му е ледена. И, моля ви, повръщайте само в нужника, тъкмо изчистих цялата къща!