Аз не умея раздялата,
Тя не ми се отдава с онази
простота...
но няма да изтрия и частица от болката,
която играе в мен на зарове,
/Пу...за нея и се пада
кое усещане да ме разбие на частици - ледове.../
Сякаш крия нещо от това...
Няма да изтрия болката...Планирам да ти я сервирам
ще
те
наситя
с
нея,
Ще преглъщаш студено /заради късчетата ледове/ и
В
С
И
Ч
К
О
е
заради онези прости истини в живота,
че дори когато е удобна,
раздялата
не идва
с лекота
И във пълно противоречие на всичко,
фрезията, макар поставена на сянка
умее да
цъфти
във
най-прекрасните
си
цветове.