автор: FFortuna

Във смуглите къдрици на нощта
безплътните светулки се прегръщат.
Не искам да сънувам тишина.
Все някога и тук ще се разсъмне.
И може би ще има ветрове,
които ще се спрат. И ще останат.
Небето е безкрайно. Като мен.
И птиците са острови. За двама.
Дълбока ми е тази тишина.
Когато се разсъмне - ще е чудо.
А в смуглите къдрици на нощта
светулките безплътно се целуват...